Работещи в дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие получават огромни обезщетения при пенсиониране. За това сигнализират депутати от „Продължаваме Промяната - Демократична България”.

Правото на обезщетение при пенсиониране е уредедно в Кодекса на труда и не съществува специална правна уредба, която да защитава държавния интерес при разходване на средствата за заплати и различни обезщетения, които се изплащат на такива служители, посочват депутатите. В общия случай при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия се прилага чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда.

Той предвижда минимални обезщетения според трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца, а при стаж над 10 години там през последните 20 години – за 6 месеца. Член 228, ал. 2 от КТ изрично посочва, че тези обезщетения са минимални и позволява да бъдат предвидени и по големи в акт на Министерски съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.

Благодарение на тези правомощия някои работници в публични предприятия при прекратяване на трудовия договор заради пенсиониране получават огромни суми, които достигат до 20, дори до 30 заплати.

Такъв е случаят например с публичното предприятие „Ръководство на въздушното движение” с принципал Министерство на транспорта и съобщенията. В него за последните пет години са раздадени около 20 милиона лева на пенсионери, като през 2021 г. четирима души са взели около 1 милион лева или по 250 000 лева средно на човек.

В справка за периода 2018 – 2022 г. са изплащани индивидуално на пенсионер суми над 370 000 лева. Те са получавани по силата на колективен трудов договор, който предвижда формула, при която се умножава последната брутна заплата, която за доста служители надхвърля 10 000 лева, по броя на годините трудов стаж в предприятието и получената сума се увеличава допълнително с коефициент на съотношението между индивидуалната основна заплата и базовата единица, приета за предприятието, обясняват депутатите.

Затова те предлагат с промени в Закона за публичните предприятия да се въведе горна граница на обезщетенията при прекратяване на договор заради пенсиониране, която не може да надхвърли брутното трудово възнаграждение на служителя за 12 месеца. Според тях тази граница, която е два пъти по-голяма от минимално предвидената в КТ, не е малка за българските стандарти. Депутатите посочват, че подобни граници на обезщетенията не са новост у нас, като такива има в Закона з МВР и Закона за съдебната власт.

Друга спорна практика е работници в публично предприятие и негови дъщерни дружества да бъдат назначавани като членове на колективни органи на управление и контрол. Това ги поставя в конфликт на интереси, тъй като от една страна са подчинени на изпълнителните директори, а от друга участват в контрола на тези директори. Със законопроекта се налага ограничение служители в публично предприятие да не могат да бъдат членове на колективни органи за управление и контрол.