Работници от Западните Балкани: Страх от социален дъмпинг в Германия

22.03.2023 | 17:55
по статията работи: econ.bg
Германското правителство иска да отвори трудовия пазар за два пъти повече работници от Западните Балкани от досега - независимо от тяхната квалификация. Синдикатите се опасяват от социален дъмпинг и бият тревога
Работници от Западните Балкани: Страх от социален дъмпинг в Германия
Снимка: под лиценза на creative commons

Германското правителство иска да отвори трудовия пазар за два пъти повече работници от Западните Балкани от досега - независимо от тяхната квалификация. Синдикатите се опасяват от социален дъмпинг и бият тревога. Статия на Зоран Арбутина за "Дойче веле".

По данни на Института за изследване на пазара на труда в момента в Германия има почти два милиона незаети работни места. Поради това федералното правителство планира либерализация на законодателството за трудова миграция. Част от целия пакет се отнася до Западните Балкани - предвижда се удвояване на досегашния контингент до 50 000 души годишно.

Разрешително за работа - без квалификация

Заедно с вълната от бежанци, заляла Германия през втората половина на 2015 година, в страната пристигнаха и много хора от страните от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Подадените от тях молби за убежище бяха 30 процента от общия брой, но едва пет на сто получиха положителен отговор.

През 2016 година Германия прие т.нар. Директива "Западни Балкани", която позволява определен контингент от хора, търсещи работа, да могат да дойдат в Германия без големи бюрократични пречки и да започнат да се трудят. Особеността: от тези хора не се изисква да предоставят уверения за квалификация. Има само две условия: искането за разрешение за работа да бъде внесено в германските представителства в съответната страна, а кандидатите да не визират също и убежище.

Ситуация, от която печелят всички?

Директивата би трябвало да удовлетвори всички. От една страна се дава възможност за уредено и улеснено идване на необучени или средноквалифицирани работници на германския трудов пазар. От друга мярката би трябвало да облекчи тежкото положение на пазара на труда в родните страни на кандидатите. Така например безработицата в Косово е 21 процента, а сред младите хора - цели 55 на сто. В Северна Македония или в Босна и Херцеговина младежката безработица пък надхвърля 35 процента.

На този фон не е чудно, че на базата на директивата федералната Агенция по труда е издала до края на 2020 година към 260 000 общи разрешителни и 98 000 работни визи на работници от Западните Балкани.

Страх от дъмпинг в заплащането

Планираните сега промени логично се приветстват от работодателите. Те отдавна настояват пред правителството за либерализация на условията за идване в Германия - заради недостига на работна ръка.

Германският съюз на синдикатите е по-предпазлив. Трудовата миграция е добре дошла, казва Евелин Редер от ръководството на организацията. Но тя подчертава, че рамковите условия за работниците от Западните Балкани са много важни: "Хората, които идват, са до голяма степен зависими от своите работодатели. Те имат разрешение за престой, което е свързано с тяхното работно място. Това поражда у тях страх, че ако не се стараят достатъчно, могат да бъдат отпратени", казва Редер.

Освен това те често изобщо не знаят немски и не познават правата си. Всичко това на практика води дотам, че тези работници се съгласяват на по-лоши условия на труд - което може да доведе до дъмпинг в заплащането, добавя синдикалистката.

Неквалифицирана работна ръка

Три четвърти от работниците от Западните Балкани работят в строителството, в гастрономията и в сферата на грижите за възрастни и болни хора, само в строителството са 44 процента. В повечето случаи става дума за работа на непълно работно време с относително ниско заплащане.

Критиките, които Германският синдикален съюз отправя към планираната нова разпоредба, са свързани най-вече с това, че ще бъдат привлечени не специалисти, а неквалифицирани работници. "Тази програма е от полза само за работодателите, които по този начин ще се сдобият с работна ръка, от която при необходимост бързо ще могат да се отърват отново", казва Редер.

В строителството, например, тарифният договор бе денонсиран от работодателите и сега работниците могат да разчитат само на минималната законова ставка от 12 евро на час, докато преди са получавали между 13 и 16 евро. Така работодателите могат да оказват натиск срещу всеки, който поиска по-високо заплащане - винаги ще се намери кой да работи за по-малко пари.

Същевременно не бива да се опасяват от жалби - работниците от Западните Балкани са особено уязвима група, не познават правата си, а и за тях условията в Германия са много по-приемливи, отколкото в родните им страни. Липсва и ефективен държавен контрол.

Работниците няма как да бъдат защитени

"Опасяваме се, че по този начин ще бъде оказан натиск по отношение условията на труд на всички заети в строителството. Ще стане по-трудно да се сключват добри трудови договори, а без тях просто възникват условия за социален дъмпинг", обяснява Евелин Редер от Германския съюз на синдикатите.

Затова профсъюзът настоява за внасяне на корекции в Директивата "Западни Балкани" - като например да се въведе възможността за смяна на работодателя, без да е необходимо да се подава нова молба за трудова виза. Освен това синдикатите настояват работници от Западните Балкани да могат да бъдат наемани само там, където има тарифни договори - в името на тяхната защита.

Евелин Редер отправя ясно послание към хората от Западните Балкани, които търсят работа в Германия: "Информирайте се за правата си и при необходимост потърсете помощ. Не бива да приемате всичко, което ви се предлага. В Германия работниците наистина имат права".

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 11.12   361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя. 1792 г. – Френската революция:...