Безпокойство от това, че прогнозата за икономическия растеж в проектобюджета за тази година е твърде завишена, а депутатите няма да приемат всички необходими закони и траншът от Плана за възстановяване няма да бъде преведен, изказват работодателските организации. Те критикуват намерението на редовния кабинет да продължи с щедрите според тях социални програми и някои административни мерки за изсветляване на бизнеса, които според тях са излишна нова бюрократична тежест без съществен ефект.

Най-много възражения у бизнес съюзите предизвикат предложения за промени в други закони, с които министърът на финансите очаква да увеличи събираемостта на данъците. Той предлага да се въведе задължение заплатите и дивидентите да се плащат само по банков път, всеки месец фирмите да обявяват какви са наличностите в касите им, а клиентите в заведения или ползватели на други услуги да могат да не плащат сметката, ако не получат касова бележка.

Днес Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда проектозакона за бюджета, който да действа до края на годината. Той не предвижда промени в данъците и разчита да попълни приходната част с повишаване на събираемостта, 100% дивидент от държавните компании и транш от Плана за възстановяване и устойчивост.

Заплатите - само по банков път

С промени в Закона за ограниченията на плащания в брой финансовият министър Асен Василев предлага във всички фирми с над 50 души персонал възнагражденията да се изплащат единствено по банков път, а в сектор "Ресторантьорство и кетъринг услуги" - във всички фирми, независимо от броя на наетите.

"Въвеждане на изискване за изплащане на трудови възнаграждения само по банков път трябва да бъде предварително подсигурено с необходимата инфраструктура на територията на цялата страна - банкомати, ПОС-устройства, интернет свързаност, достъпни банкови такси за търговците и наетите лица", възразява е в становище Българската стопанска камара (БСК).

"Скептични сме (...) Подобна мярка не решава основния проблем за неформалната икономика в трудовите правоотношения, а именно - "заплата в плик". Всички наши изследвания по темата показват, че най-разпространената практика е сключване на трудов договор с трудово възнаграждение по-ниско от договореното, като нетното възнаграждение по трудовия договор се превежда по банков път, а разликата до договорения размер се плаща в брой, "в плик", добавя Асоциацията на индустриалния капитал.

Стопанската камара допълва, че това би затруднило и членовете на кооперации и производителите на земеделска продукция. "Икономически необосновано е въвеждането на изискване тези работодатели да реализират допълнителни разходи за извършване на множество банкови преводи на малки суми, от една страна, а от друга, това би означавало някои от работниците, които нямат разкрити банкови сметки, да бъдат задължени да открият такива на свое име, което от своя страна ще ги обремени с допълнителни и ненужни разходи, пише БСК. И продължава: "Считаме, че, ако бъде приета, предложената мярка следва да се комбинира и с промяна в регулациите в банковата система, свързани с таксите и комисионните. В противен случай,

законодателят единствено ще допринесе за увеличаване на печалбите на банките от такси и комисионни, за сметка на потребителите на услугите им - работодатели и наети лица и промяната ще има

положителен ефект единствено за банковия сектор".

Месечен отчет на парите в брой във фирмените каси

С промени в Закона за ДДС министърът на финансите предлага всеки месец фирмите да отчитат пред НАП касовите си наличности, но бизнес организациите не одобряват идеята, зад която стои същият мотив - ограничаване на плащанията "в плик".

Асоциацията на индустриалния капитал предлага тази мярка да отпадне, защото създава прекомерна финансова и административна тежест за всички регистрирани по ДДС дружества. "Над 98% от действащите предприятия в България са микро и малки, като преобладаващата част от тях използва външно счетоводно обслужване от счетоводни предприятия или счетоводители на свободна практика (...) Много често разходни документи, платени в брой, се предават за счетоводна обработка със закъснение (...) Същото важи и за приходни и разходни касови ордери и авансови отчети на подотчетни лица и собственици. Добавянето на подобно допълнително задължение за деклариране (..) ще налага ежемесечно прецизиране на касовите операции, което ще оскъпи счетоводните услуги и най-важното ще доведе до деклариране на неточни данни", възразява Асоциацията на индустриалния капитал.

"Подобни задължения не носят никаква допълнителна стойност, а водят единствено до административни затруднения за предприятията. Неоправдано ще се създаде допълнителна административна тежест за

бизнеса ще се отрази финансово на всички регистрирани по този закон субекти, тъй като ще доведе до необходимост от допълнително натоварване на счетоводните им отдели и наемането на нови служители", добавя Съюзът за стопанска инициатива.

Без касова бележка не плащаш

Трето спорно според бизнеса нововъведение е предложението на Асен Василев потребителите на услуги да имат право да не ги платят, ако не получатн касова бележка. За илюстрация най-често се дава посещение в ресторант, където след консумацията клиентът би бил свободен да не плати, ако не получи касов бон.

БСК има сериозни резерви към идеята, защото "неизпълнението на задължение към фиска не може да поражда права за трети лица - потребители на услугата". "Недопустимо е държавата със закон да възлага права под формата на привилегии на определена група потребители, дискриминирайки потребителите на други услуги и стоки, заради неизпълнени към фиска от страна на съответната група търговци административни задължения," се казва в становището, в което се предупреждава, че това би довело до неоснователно обогатяване на потребителя за сметка едновременно на търговеца и на държавата.

Съюзът за стопанска инициатива препоръчва на министъра на финансите да не разчита за попълването на приходната част само на събираемостта на данъците. "Политика, която може да допринесе положително за приходната част на бюджета е, например, предприемането на реални, своевременни действия за противодействие и борба с корупцията на всички нива, не само в държавната сфера, но и в бизнес отношенията", гласи становището на Съюза за стопанска инициатива с изпълнителен директор Алексей Петров.