Една италианска пеперуда се очаква скоро да предизвика ураган в Брюксел. Големите европейски сили са свикнали с опитите за сдържане на неудобната група в периферията на ЕС, включваща Унгария и Полша. Но с популистката коалиция, която застана начело на Италия, има много слаба надежда, че на Европейския съвет на 28 и 29 юни дневният ред по някои от най-належащите дилеми в Европа няма да бъде преобърнат от исканията й, пише "Политико".
Новият мъж на масата на лидерите ще бъде премиерът Джузепе Конте, но вече е ясно, че истинската власт е в ръцете на вътрешния министър и лидер на крайнодясната партия Лига Матео Салвини. Именно той даде заповедта да бъдат затворени италианските пристанища за превозващия 625 мигранти, сред които около 100 деца, хуманитарен кораб "Акуариус". Конте е бил по-късно "информиран" за решението, когато е кацнал за срещата на Г-7 в Канада.
"Конте не е много независим, той страда от Салвини, които е много по-бърз и безскрупулен", коментира Стефано Стефанини, бивш италиански посланик.
Дипломатическата криза за това кое европейско пристанище ще позволи на кораба да акостира бе само предвестник за амбициите на Салвини. "(Той е) представител на кризата, която последва възгледите на Тръмп за оспорване на международния ред", смята Марко Дамилано, политически анализатор и издател на италианското списание "Л'Еспресо". По думите му "миграцията е перфектна от тази гледна точка - именно там ЕС е най-крехък".
Дълбочината на евроскептицизма в италианското популистко правителство трудно може да бъде подценена. Въпреки че Брюксел леко си отдъхна, след като президентът отказа да одобри Паоло Савона, опонент на еврото и поддръжник на Брекзит, за нов финансов министър на страната, правителството е пълно с фигури, които изглеждат дори още по-заплашително за реда в ЕС.
Макар Савона да изрази подкрепа за еврото преди няколко дена, не се очаква той да бъде приятел на Брюксел начело на министерството по европейските въпроси на Италия. Външното министерство е поверено на Моаверо Миланези, опитен еврофил, който е високо ценен в Брюксел. Сред неговите подчинени обаче е Манило ди Стефано, който през 2015 г. определи санкциите срещу Кремъл като "непохватен опит да се угоди на Барак Обама".
Земеделският министър Джан Марко Чентинайо обяви, че Рим няма да ратифицира новото споразумение за свободна търговия с Канада (познато като CETA), защото то не защитава достатъчно италианските продукти. Не е ясно дали Италия действително може да блокира сделката, която бе ратифицирана от Европейския парламент през 2017 г., но това е знак колко различни са приоритетите на италианското правителство от тези на партньорите му в Европа.
Споразумението и търговската политика като цяло сега са голяма цел за Салвини. В интервю в неделя той обяви "готови сме да блокираме кораби, натоварени с азиатски ориз", за да защити италианските производители на продукта.
Един от въпросите, по които новото италианско правителство иска гласът му да с чува, е Русия. И двете партии в коалицията са прокремълски настроени и искат да се сложи край на санкциите от ЕС, но най-вероятно на Европейския съвет ще бъдат внимателни по този въпрос. Евродепутат от Движение "Пет звезди" изключва Конте да блокира санкции този път, но намеква, че това е борба, която правителството си е запазило за друг ден.
За миграцията обаче Рим иска да има повече влияние на Европейския съвет. В момента изглежда почти невъзможно председателят на съвета Доналд Туск да намери компромис за реформата на правилата за убежище. "Държавите членки искат да държат в ръцете си (реформата за миграцията) и да не му оставят много пространство", коментира дипломат, запознат с разговорите.
Очаква се Рим да направи предложение за засилване на контрола по външните граници заедно с Виена и евентуално с Берлин. Централноевропейските страни като Унгария по всяка вероятност ще застанат зад предложението, обявено от външния министър Моаверо: отваряне на центрове в Африка за търсещи убежище, за да бъдат проверявани всички молби за убежище, преди мигрантите да започнат пътуването си.
Сближаването с Будапеща обаче свършва дотук. Рим иска механизъм за преразпределяне на бежанци в ЕС (нещо, срещу което се обявява Будапеща), както и други средиземноморски държави да отворят пристанищата си за неправителствени спасителни кораби.
А междувременно и други държави наред с Италия започват да заемат все по-крайни позиции за миграцията. През седмицата австрийският канцлер Себастиан Курц, чиято страна на 1 юли ще поеме от България ротационното председателство на Съвета на ЕС, настоя да се действа бързо по проблема с миграцията, като заплаши, че неговата страна ще започне сама да създава центрове за кандидати за убежище извън ЕС, ако проточилата се парализа в търсенето на общоевропейско решение по въпроса не бъде преодоляна.
Германският канцлер Ангела Меркел разполага с две седмици да намери общоевропейско решение, а ултиматумът й бе поставен от собствените й коалиционни партньори, които искат да връщат от границите на Германия мигранти, чиито предишни молби за убежище са били отхвърлени или които са регистрирани като кандидати за убежище в друга страна - членка на ЕС. Италия побърза да се заяви, че няма да приема кандидати за убежище, върнати от Германия.
Като подготовка за Европейския съвет председателят на Европейската комисия свиква в неделя извънредна среща за миграцията, на която, макар съставът все още да не е напълно ясен, се очаква да присъстват поне 16 държави (според говорител на еврокомисията), сред които и България. И червените линии вероятно ще станат дори по-ярки още тогава. Рим първоначално заплаши да бойкотира срещата, защото давала твърде голям приоритет на притесненията на Меркел и нейната вътрешнополитическа криза, вместо да се фокусира върху оплакванията на Италия, че някои страни от ЕС не правят достатъчно, за да помогнат на крайбрежните държави да поемат бремето от бежанската вълна. В крайна сметка след едно телефонно обаждане на Меркел Италия се отказа от бойкота.
Човекът, който има силата да спре антиевропейския импулс на голяма част от италианското правителство, е президентът Серджо Матарела. Но, парадоксално, колкото повече държави от ЕС атакуват Рим, толкова по-малко пространство за маневри има той, защото бива принуждаван да защитава националните интереси, а следователно и правителството.
Салвини засега отблъсква атаките, а партията му дори е увеличила подкрепата си. Лигата има над 25% одобрение в сравнение със 17-те, спечелени на изборите през март. Когато преди пет години Салвини бе избран да оглави партията, Лигата имаше едва 4% подкрепа.
"Не искаме да правим сравнение, но популярността на (фашисткия диктатор Бенито) Мусолини никога не е била толкова висока, колкото след налагането на санкциите (срещу Италия) заради войната в Етиопия", коментира италианският журналист Стефано Фоли. Салвини не е Мусолини, но европейските лидери, слушащи неговия марионетен премиер на Европейския съвет по-късно този месец, ще се чудят какво могат да постигнат с него начело на Италия.
