Жегите, започнали в края на март, изненадаха не само хората, но принудиха насажденията с маслодайна роза да започнат необичайно рано да цъфтят. Последвалите дъждове и по-хладно време през май също допринесоха за това тази година реколтата да е не само по-добра от прогнозите, но и от тази от миналата година.

В същото време по-дребните производители на рози, които са мнозинство, все по-трудно се преборват за място под слънцето и все повече се отказват от този бизнес, защото усещат, че в него вече няма хляб за тях. Освен ако не си голям и не си затворил цикъла и с розоварна.

Отглеждането на маслодайни рози отдавна вече е изгубило романтичния ореол, който надничаше дори от опаковката на локума, за много производители. Последните години стопаните със средни по размер насаждения, които не са затворили цикъла до крайния продукт - розовото масло, казват, че са почти без печалба. А на сектора се обръща внимание от държавата колкото на изоставени деца - само по празник, в случая - по розобер.

От 2021 година, когато се появи стратегия за развитие на розопроизводството, досега нищо не е мръднало и секторът все повече затъва, казват по-малките производители, които отглеждат между 10 и 150 дка насаждения. Чудят се дали нищо не върви защото вече няколко години няма стабилно правителство, или просто на държавата не й е важно. В момента насажденията с маслодайна роза, към които площи преди години добавиха и случайни хора в желанието си да изкарат много пари, са около 50 хил. дка. По различни оценки обаче се преработва цветът от не повече от 40 хил. дка.

Създадената преди 25 г. Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика още преди време съгласувано с Министерството на земеделието е готова с проект за промени в Закона за маслодайната роза, с които да се решат проблемите в сектора и които правят връзка и със стратегията. Готов и представен пред ресорната парламентарна комисия, той отлежава от 2021 г. насам.

Браншът се надява този път да се състави стабилно правителство, което освен това ще види в розопроизводството приоритет.

И по-малки, и по-големи казват, че тазгодишната реколта е по-добра от миналата, а причина изцяло са метеорологичните условия - жегите, които започнаха в края на март и дъждовното време през май. Това позволява вече 40 дни да се бере цвят и да продължава. Преди още да е приключила реколтата, първите данни показват, че и добивът, и качеството на розово масло е по-добро от предната реколта. Симеонов смята, че без валежите този добив нямаше да е налице, а прибраният цвят щеше да е с 30-40% по-малко от предната година.

Сметката на средните по размер производители показва, че от нищо трябва да сътворят нещо. Изкупната цена за килограм маслодайна роза е колкото миналата година - 3.70-4 лв. От тях 2 лв. са разходи по бране и транспорт, а в останалите 2 лв. трябва да се вмести себестойността. От тези 2 лв. са заделят пари за плащане на данъци и осигуровки, подготовка на насажденията, изхранване на семействата на производителите, при което остават "едни 70-80 ст. на кг", изчислява Петър Симеонов.

Получава се така, че розоберачите, които трудно вече се намират, получават надницата си твърдо - 1.50 лв. за кг или около 50 лв. на ден в кампанията, докато за стопаните производството става нерентабилно, въпреки помощта, която получават. За миналата година тя е около 200 лв. на дка като включва пари по т. нар. мярка de mimimis, плащана за единица площ, и т. нар. украинска помощ. Засега важи правилото, че тези пари получават всички производители, независимо от размера им, а освен това и без държавата да контролира дали част от въпросните розови насаждения не са виртуални.

За такива площи говорят и по-малките, и по-големите в сектора. Всички те са информирали още преди години държавата, но никоя нейна институция не се е заела с реални проверки на място.

В това време все пак отглеждащите рози на по-големи площи са по-добре, защото сумарно получават по-голяма помощ, а контрата остава у малките. Или, както го описва Петър Симеонов, такива помощи "на калпак" помагат на големите да пораснат още, средните си остават на същото положение, а малките загиват. По общи оценки площите, за които се дават помощи, но реално не се ползват, са около 10 хил. дка. Това е възможно да се случи, защото изоставените насаждения биват подрязвани колкото да избият новите филизи, което става сравнително бързо и така те биват представяни за реални.

Понякога малките са много по-гъвкави, а розоварната е голяма инвестиция и разход, пък обяснява Гергана Андреева, изп. директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика. Розоварната изисква целогодишна поддръжка, разходите по нея са големи и това е причината някои да не работят. Според нея при стопаните основен проблем е, че повечето - общо около 3 хил., отглеждащи между 5 и 300 дка рози, не са обединени, което им създава трудности. Дава пример с кооперативите, в каквито работят всички по-малки стопани в ЕС.

Колко е рандеманът от новата реколта е ключов въпрос за данните в сектора. Тоест, от прибраното количество рози колко масло е било добито. Официална информация по въпроса дава Министерството на земеделието след края на реколтата. По мнение на по-дребните производители обаче това са данни, които министерството взима по думите на произвеждащите розово масло, а не по декларираното от тях.

Причината е, че те не са длъжни да декларират количеството краен продукт, а само преработените розови листа. "Така никой не може да каже колко розово масло има в България. На тази база слушаме едни и същи неща всяка година, а има много залежало розово масло", смятат в асоциацията, оглавявана от Симеонов. Самият той произвежда само розова вода и казва, че в момента са налице най-добрите рандемани за последните 20 г. Това е причината да казва, че браншът е 98% на светло.

Гергана Андреева посочва, че рандеманът тази година е по-добър от миналата, но коректните данни за количество и качество може да се кажат след края на кампанията, тъй като от насаждения, които са добре гледани е добър, а от други - не, и затова накрая се прави осредняване.

"Ако не се вземем в ръце, нещата ще стават все по-зле". С това твърдение заетите в сектора формулират желанието си най-сетне поне основните проблеми да се решат. Те могат да се обобщят в три основни:

- Липса на работа ръка

- Липса на съвременни препарати за пръскане

- Еднаква субсидия за всички

С работната ръка проблем имат всички бизнеси като в случая работата е не просто сезонна, а и доста кратка - около месец докато се прибере цветът. Освен това работният ден започва в 5 сутринта, което не всеки е склонен да прави. По-големите производители не споделят да има недостиг на работници като казват, че в момента няма каква друга култура да се прибира. Грижите за розите обаче продължават и преди, и след този сезон, но стопаните не могат да си позволят да задържат работниците в това време.

Уникален за сектора обаче е проблемът с препаратите за пръскане. Вносителите нямат интерес да се занимават с регистрацията им, тъй като само ограничен брой стопани ги ползват. От една страна това води до пръскане с препарати, които са морално остарели и неефикасни като син камък и бордолезов разтвор, а от друга стопаните не могат и да кандидатстват за субсидия за препарати, защото няма регистрирани такива.

За да е още по-сложно, се оказва, че извинението на институциите се състои в това, че за да се одобри един препарат, то той трябва да е разрешен за ползване в ЕС. Андреева обаче отбелязва, че България е единствената членка, която произвежда индустриално розов цвят, поради което държавата трябва да намери начин да помогне за регистрирането на такъв.

Така стои неизползвана помощта, която е 38 лв. и 10 лв. за друг вид. Все още има стопани, които пръскат десетки декари като в старите времена - с пръскачка на гръб. Причината е, че те не могат да отговорят на числовите изисквания, известни като стандартен производствен обем, които да им позволят да кандидатстват за техника по европроекти. А освен това на тях е невъзможно да действат в установените правила за субсидии за техника, при което се взема кредит, купува се техниката, а после се подава проект, чието евентуално одобрение трае поне година и още толкова за отпускането на половината от стойността при общо 6-годишен проект.

За разлика от българската държава, която очевидно не се вълнува особено от ситуацията около емблематичния иначе български продукт, на други пазари кипи усилен труд - на някои и с помощта на разсад на маслодайна роза от България. Турция, Иран, Азербайджан усилено развиват отглеждането на това растение и започват да притискат България на международните пазари.

Това е възможно с държавни субсидии и за отглеждането на розите, и данъчни облекчения, а и цената на труда там не е така висока. Андреева посочва и че тези страни не са в ЕС и не се налага да отговарят на множеството изисквания, както при отглеждането на розите и производството на маслото, но и на други регламенти, а трудът в България се плаща доста повече, включително с дължимите данъци и осигуровки по еднодневните договори на наетите.