Въпреки пандемията Covid-19 за първите десет месеца на година от Агенцията по заетостта отчитат ръст на издадените разрешения за работа на чужденци в България. Това се дължи най-вече на поетите ангажименти на страната ни във връзка с изпълнение на големи инфраструктурни проекти като „Балкански поток“, например. Коронакризата удари най-вече търсенето на граждани от трети страни в сезонната заетост у нас. Особено драстичен е спадът при тези, които идват за срок до три месеца. 

Данните на Агенцията показват, че от началото на годината до края на октомври е предоставен достъп до пазара на труда в България на 4270 граждани от трети държави. За сравнение, за същия период на миналата година те са били много по-малко – 2812 души, каза за „Хоризонт“ директорът на дирекция „Международна трудова миграция и посредничество“ в Агенцията Лили Георгиева.

„Ръстът се дължи на граждани на трети държави, ангажирани по големи проекти. Процедурата, по която са кандидатствали – командировани или с корпоративен трансфер, не се провежда предварително проучване на пазара на труда“, посочи тя.

Над 1700 са решенията, свързани с т.нар. „вътрешнокорпоративен трансфер“ във връзка с изпълнение на големи инфраструктурни проекти на територията на България, докато за същия период на миналата година те са малко над 30 души. 

Отново с тази тенденция е свързан и фактът, че най-много са постановените от началото на годината решения за внос на работна ръка от Русия – над 1300. На второ място е Турция, следва Украйна. 

Друга тенденция в коронакризата е ръстът на издадените разрешения по линия на така наречената „синя карта“ на висококвалифицирани кадри: 

„През първите десет месеца има увеличение в броя на издадените разрешения. Преобладаваха заявления за удължаване на срока. Това са чужди граждани, които пребивават в България и работодателите искат да ги задържат. Негативен фактор, който оказа влияние върху достъпа на чужденци до пазара на труда, са затворените граници“.

Най-сериозен е ударът на коронакризата върху наемането на чужденци за сезонна заетост в най-засегнатите сфери - туризъм, селско стопанство и строителство.

Главният експерт по пазара на труда в КНСБ Атанаска Тодорова коментира, че и на българския пазар на труда има много безработни кадри с високо образование и квалификация: 

„Превес има това, че се вкарват по-образовани за по-високи позиции работници. И в България има все повече висококвалифицирани безработни. За деветмесечието са 7,7% са висшисти, 10% със средно образование и 80% с основно и по-ниско“.