Рисковете от неплащане на ДДС са по-големи при малките фирми в България отколкото при средните и големите. Това показва анализ на Световната банка, който е част от доклада й "Преглед на публичните финанси в България", представен по-рано днес.

При малките оценката за процента неспазване на задължението да се плаща данъка при малките фирми е 12.65, докато при средните е 2.86% и едва 0.72% при големите. Оценката е на базата на извадка от 22 851 данъкоплатци, сред които има и ревизирани, и неревизирани.

Този анализ показва, че недостигът, тоест неплащането на ДДС, се оценява на 1.189 млрд. лв., или 10.4% от общите нетни отчетени задължения по този данък. В същото време авторите на доклада показват, че тази оценка е подценена. Дават за пример ревизиите на ДДС декларациите през 2019 г., които са довели до корекция в дължимия ДДС с 461.4 млн. лв., или малко над 38% от недостига в събираемостта на данъка.

Според доклада има няколко сектора, при които са налице много високи оценки за рисковете при отчитане и плащане на ДДС. На първо място е секторът на недвижимите имоти с оценка 107.83%. Следват професионалните дейности и научните изследвания - с 52.15%. Като цяло общият риск от неспазване е висок за сектора на услугите, се посочва в доклада.

Сред подалите искане за възстановяване на ДДС рискове се отчитат и в сектора на строителството.

Необходимо е подобряване на събираемостта на ДДС, по-голяма ефективност в обществените поръчки, разходите за образование и за подпомагане на уязвимите – това са само част от изводите в доклад на Световната банка, посветен на публичните финанси в България.

Според авторите му, ако не се вземат мерки сега, в дългосрочен план потенциалът за икономически растеж ще бъде силно ограничен.

Като „навременни“ определи мерките за справяне с последиците от шока заради пандемията и последвалите високи енергийни цени Десислава Николова от Световната банка, но предупреди – че излизането от тях вече се бави.

Пример за това са все още диференцираните ДДС ставки, особено при ресторантьорския бранш. Именно този косвен данък е основен за приходите в хазната, на която много тежат социалните и здравните разходи, неефективните разходи за образование и за обществени поръчки.

"До към 2050 година, ако в момента не се предприемат нужните реформи, растежът може да се забави до около 1,25%".

Погледнато по региони, данъкоплатците в Северозападния район на страната са с много висок риск от неспазване на ДДС законодателството с оценка 212.35%.

Така наречените здравни данъци имат дял едва 7.1% от всички данъчни приходи на България през 2021 г. В същото време данъците върху тютюневите изделия и алкохола са сред най-ниските в целия Европейски съюз, сочи друг извод в доклада.

Отбелязва се, че високата инфлация е ерозирала данъчната основа и стойността на специфичните данъци, което е увеличило достъпността до цигари и алкохол. Така за покупката на 100 кутии цигари са необходими едва 2.2% от БВП през 2021 г. на глава от населението спрямо 4.1% през 2013 г., което води и до постоянно нарастване на продажбите на тютюневи изделия.