Световното производство на свинско месо през 2023 г. ще достигне 114,8 млн. тона, тъй като производството ще нарасне в Китай, Канада и Бразилия, компенсирайки спада в ЕС, Мексико и Филипините, показват данните на Agriculture and Horticulture Development Board (AHDB), съобщава Euromeat.

Според неотдавнашна прогноза, публикувана от USDA, производството в Китай се увеличава, като клането е по-високо от очакваното, тъй като производителите се стремят да намалят размера на стадата и да поддържат поток от печалби.

Производството на свинско месо в Бразилия е увеличено с 8% спрямо предишната прогноза до 1,5 млн. тона, тъй като цените на фуражите спадат, а силното търсене на азиатските пазари стимулира производството.

Производството във Филипините се очаква да намалее поради възобновяването на АЧС в ключови производствени райони, като спадът е с 3% спрямо предишната прогноза.

Прогнозата за световния износ е за 10,8 млн. тона, като по-голям е износът от САЩ и Бразилия, които могат да се възползват от намаления износ от ЕС и Канада, което позволява увеличаване на пазарния дял в Южна Корея, Филипините и Китай.

Досега в ЕС производството на свинско месо отбеляза голям спад в капацитета си и според последната краткосрочна прогноза на ЕС се очаква да приключи годината с 5,5% под обемите от 2022 г. Това се дължи на свиването на женското стадо за разплод, високите разходи за фураж и постоянно надвисналата заплаха от АЧС. Цените на прасетата достигнаха исторически връх, като се повишиха с 30% спрямо юни 2022 г., тъй като доставките се свиват. Търсенето на свинско месо на вътрешния пазар в ЕС остава високо, но вероятно ще намалее с 4,5% до 30,4 кг, тъй като предлагането не е в състояние да отговори на търсенето, а високите цени отказват клиентите от свинско месо, като преминават към по-евтини меса като птиче или намаляват консумацията му.

Намаляването на вътрешния производствен капацитет в ЕС доведе до намаляване на износа, който се очаква да приключи с 12% спад в сравнение с 2022 г. Поради високите цени на вътрешния пазар се наблюдават загуби на пазари с висока стойност, като САЩ и Австралия, и на пазари с по-ниска стойност, като Филипините, като износът за Китай намалява още повече в резултат на липсата на ценова конкурентоспособност.