В периода август 2018 г. - юли 2019 г. Националният екип за реагиране при инциденти констатира непрекъснато усложняване на обстановката в страната по отношение на мрежовата информационна сигурност. Това съобщи Атанас Темелков, председател на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) на конференция посветена на кибер сигурността, съобщава ТВ Канал 3.
Екипът за нарушения в българското Интернет пространство е регистрирал за периода на 2851 сигнала. Това е увеличение с 34 процента спрямо предходния период. От тях съгласно класификацията на Европейската агенция за киберсигурност - ENISA, като инциденти са регистрирани 2030 броя, или с 33 на сто повече спрямо предходната година. Наблюдава се рязко увеличаване броя на засегнати IP в адреси в българското пространство, като до края на август т.г. те са 2 301 236 срещу 340 750 за същия период на миналата година. Това е с над 6.5 пъти повече спрямо 2018 г. и близо над 20 пъти спрямо 2017 г. , когато те са били 75 711. За указания и препоръки по този повод и за преустановяването на нарушения Националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност е подготвил и изпратил над 18 562 е-мейла, като спрямо същия период на миналата година те са 110 на сто повече, съобщи Темелков.
Най-значителният инцидент, регистриран в страната, е свързан с кражбата на данни от Националната агенция за приходите /НАП/, посочва председателят на ДАЕУ. По думите му най-общо причината за инцидента е желанието за предоставяне на повече услуги на гражданите и бизнеса при недостатъчно премерен риск и непълно спазване на част от изисквания на действащата към момента Наредба за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност. Във връзка с този инцидент от заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика са били подготвени и изпратени до централната и териториалната администрации указания, изискващи анализ, оценка и набелязване на мерки за повишаване нивото на мрежовата и информационна сигурност.
Националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност ежемесечно в изпълнение на проактивните си действия изпраща бюлетин до служителите в публичната администрация, отговарящи за мрежовата и информационната сигурност. Бюлетинът съдържа статистика на инцидентите за предходния месец, информация и препоръки за добри практики.
Данните от статистиката също така показват, че рязко нараства относителният дял на инцидентите със значително увреждащо въздействие в мрежовата и информационната сигурност с висока степен на опасност. Най-голям е процентът на регистрираните инциденти, дължащи се на злонамерен код (malware), 39 процента, следвани от инцидентите, дължащи се на измама (phishing), 31 на сто, отказ от услуги 16 на сто, опит за проникване - 8 на сто, и други.
"Хакерски групи и отделни лица продължават да насочват усилията си към субекти, с цел пробив и евентуално придобиване на чувствителна информация. Най-значимите атаки на тези групи са насочени към мрежови устройства на правителствени, бизнес организации, и доставчици на достъп до интернет (ISP). Напоследък се забелязва огромно любопитство и желание от определени лица за неоторизирано сканиране на сайтове и системи с цел откриване на уязвимости и предоставяне публично на информация с основна цел демонстриране на знания и умения, постигане на известност и значимост без да си дават сметка за последствията от изтичане на информация както и компрометиране на съответната организация", посочват от ДАЕУ.
Пробивите в информационните системи и изтичането на лични данни от информационни активи представлява един от най-сериозните проблеми пред сигурността в национален и в световен мащаб.
Прийомите, техниката, процедурите и технологиите за пробив се развиват изпреварващо във времето, като крайните резултати остават едни и същи - нарушено доверие на гражданите в бизнеса, публичния сектор и дори в международните отношения. По-голямата част от инцидентите се дължат на участници извън организациите, но все повече чувствителни данни подадат в обсега на злонамерени лица, когато отговорните служители не съумяват да изградят и поддържат достатъчна надеждна защита на системите, отбелязват от ДАЕУ.
Наблюденията показват, че нарушенията в мрежовата сигурност остават в класацията на уязвимостите с най-висок приоритет, с принос за над 70 на сто от компрометираните данни, докато хакването остава тип нарушение номер едно по брой инциденти, представляващи 82 на сто от докладваните нарушения.
Според публикуваните анализи на Cyber Risk Analytics, относно изтичането на лични данни, за първата половина на 2019 г. в света са били регистрирани над 3800 пробива, посредством които са били разкрити над четири милиарда записа с конфиденциална и лична информация. Като причина за един от най-сериозните пробиви за тази година е посочено неправилното конфигуриране на бази от данни. Подобен инцидент е довел до изтичането на над 763 милиона записи от само от една от компаниите, поддържаща информация за потребители.
Друг подобен инцидент по същата причина от тази година във финансовата сфера доведе до публикуване на около 885 милиона записа относно сделки с недвижими имоти, съдържащи лична информация, включително номер на социална осигуровка, снимки от документите, банкова информация, ипотеки и др. Сферата на социалните медии също пострада през тази година поради изтичане на лична информация с над 540 милиона записа в целия свят, посочват от ДАЕУ.
Притеснителни са пробивите, чийто източник и способ за придобиване остава неизвестен, а впоследствие данните биват откривани и продавани чрез различни хакерски групи. Подобна криминална дейност се превръща в изключително доходоносен бизнес. Хакерът, за когото през май стана известно, че е източил над 139 милиона записа от компания за услуги за графичен дизайн е пуснал за продан само през тази година информация за над 932 милиона потребителя, която е била открадната от над 44 различни организации и компании от целия свят. Тази информация включва имена на потребителите, потребителски имена, email адреси, хеширани пароли и информация за геолокация. Изтичането на геолокация за потребителите е едно от най-сериозните притеснения за пряката физическа сигурност на хората, отбелязват от ДАЕУ.
