Големите синдикални и работодателски организации в Европа изразиха дълбока загриженост относно мащаба на индустриалния упадък в ЕС. Причината е в структурно високите цени на енергията, които продължават да разрушават ключов стълб за икономиката на общността.
Страховете се засилиха, след като проучване на Евростат, публикувано тази седмица, установи, че промишленото производство в ЕС на месечна база е спаднало с 0,2% през ноември миналата година, коего бе третото поредно месечно понижение. Промишленото производство на годишна база също е намаляло с 5,8% през ноември след спад от 5,4% през октомври.
„Изправени сме пред много тревожна ситуация“, каза секретарят на Европейската конфедерация на профсъюзите Лудовик Воет пред Euractiv. „Тези цифри са канарчето във въглищната мина за нас: а сега най-големият удар е върху дългосрочните инвестиции в сгради и оборудване.“ Притесненията на Воет относно липсата на инвестиции в ключова инфраструктура се потвърждават и от данните на Евростат.
Месечното производство на капиталови стоки като сгради, машини и оборудване е спаднало с 0,8% в целия блок през ноември след спад с 0,7% през октомври. Производството на капиталови стоки също е с 8,7% по-малко през ноември в сравнение със същия месец на 2022 г. „Липсата на инвестиции, която виждаме днес, вече има драматични последици за работещите общности“, предупреди Воет.
„Фабриките се затварят и работните места се съкращават в същите сектори, които издигнаха Европа до мястото, където е днес.“ Те включват по-специално енергоемки сектори като производството на алуминий, торове и химикали.
Джудит Киртън-Дарлинг, изпълняващ длъжността генерален секретар на industriALL Europe, сподели по сходен начин на Euractiv, че нейната организация „от известно време вдига тревога за индустриалния упадък и заплахата от деиндустриализация в Европа“. Организацията industriALL която представлява около седем милиона европейски работници общо и данните за момента не са обнадеждаващи.
Тя подчерта, че настоящите политики на ЕС, включително противоречиво строгите фискални правила, договорени наскоро от финансовите министри на ЕС, само ще влошат индустриалната обстановка в Европа.
„Притесненията са, че фискалните ограничения и връщането към политиките на строги икономии допълнително възпрепятстват индустриалното развитие, потенциално подкопавайки конкурентната позиция на Европа на световния пазар“, каза Къртън-Дарлинг.
И Къртън-Дарлинг, и Воет призоваха европейските политици да въведат по-„гъвкави“ фискални регулации, за да насърчат инвестициите. Те също така предложиха бъдещите държавни индустриални субсидии да зависят от укрепването на правата за колективно договаряне и създаването на висококачествени работни места.
„Вместо да налагат твърди фискални ограничения, европейските лидери трябва активно да насърчават устойчиви индустрии, добри промишлени работни места и социално сближаване“, смята Киртън-Дарлинг.
Освен това Вет предупреди, че неуспехът на ЕС да спре своя индустриален упадък причинява „горчивина и разочарование“ сред европейските работници, които от своя страна са „хищно преследвани от популистката крайна десница, която само предизвиква допълнително разделение и хаос“.
„За да спечелим работещите хора обратно към европейския проект, имаме нужда ЕС да покаже, че е на тяхна страна“, каза той.
Експертите, с които се свърза медията, бяха също така разтревожени от текущото състояние на европейския индустриален сектор. „Деиндустриализацията е ясна и настояща опасност, особено за енергоемките сектори, жизненоважни за екосистемите надолу по веригата“, каза Тобиас Герке, старши сътрудник по политиката в Европейския съвет за външни отношения.
Герке отдаде индустриалния упадък на ЕС до голяма степен на енергийната криза, предизвикана от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Той също така предположи, че индустриалните проблеми на блока „се влошават от продължаващи предизвикателства като липсата на квалифицирана работна ръка и недостатъчна инфраструктура“, в съчетание с „пищни индустриални политики“ в Китай и САЩ.
Бен Макуилямс, анализатор на енергийната политика в мозъчния тръст Bruegel, се съгласи, че високите цени на енергията носят най-голяма отговорност за индустриалния упадък в Европа.
Въпреки това той предположи, че е малко вероятно въздействието на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ – който предоставя до 369 милиарда долара държавни субсидии за стимулиране на зелени инвестиции и потребление – „вече да може да се вижда при данните“ за работната среда.
„Цените на [енергията] са по-малко променливи, но остават два до три пъти над нивата отпреди кризата“, каза Макуилямс. „Те продължават да се предават по веригите на стойността и в крайна сметка намаляват икономическите стимули за тежкото индустриално производство в ЕС.“
Подобно на Киртън-Дарлинг и Воет, Макуилямс отбеляза, че дългосрочните индустриални перспективи на Европа ще зависят от настоящите и бъдещите политики на националните правителства. „По-дългосрочните перспективи за индустриалната позиция на ЕС не могат да се тълкуват от краткосрочен феномен, обусловен от цената на природния газ“, категоричен бе Макуилямс.
„Бъдещето на индустриалната конкурентоспособност на Европа вместо това ще се определя от нейната способност да разработва нови източници на възобновяема енергия и да създава добра инвестиционна среда за иновации и технологии на утрешния ден.“ Герке бе на същото мнение: „Без намеса деиндустриализацията на Европа само ще се ускори“.
