Изключително важно е не само да бъде създаден прозрачен и ясен механизъм за определяне на минимална работна заплата, но и да бъде възприета адекватна методика за нейното актуализиране. Това заяви Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа“ и вицепрезидент на EZA, на конференция на тема „Транспонирането на Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС – ключов фактор за бъдещето на труда: качествена заетост с гарантирано социално осигуряване“.
Най-важният за нас момент е приетата Директива за адекватните минимални работни заплати. Тази директива дава на европейското синдикално движение историческа възможност за възстановяване и за укрепване на влиянието му чрез подобряване и засилване на колективното договаряне. Намираме се на около четири месеца от крайния срок, който е предвиден за хармонизирането на националните ни законодателства с тази директива, напомни той. Крайната дата е 15 ноември. След тази дата всички европейски държави ще са законово задължени да защитават и развиват колективното договаряне, особено там, където то покрива под 80% от работещите и където ще се налага да се въвеждат активни национални планове за действие, посочи Митов.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов напомни, че когато говорим за минимална работна заплата, ключовата дума е адекватна – как изглежда адекватната МРЗ.
В България беше направена една първа стъпка, която е обект на критика, както от нас, така и от страна на работодателите, разбира се – от диаметрално различни гледни точки. В българския закон беше записано, че МРЗ се определя в размер от половината от средната работна заплата за предходната година. Това, което и двете страни не харесваме е, че този запис не ни дава никаква възможност помежду си да направим нещо. Работодателите имат амбицията МРЗ да бъде колкото се може по-малка, нашите амбиции са точно обратните, каза Манолов.
Според него законът не е оставил никаква възможност нещо да се направи по този въпрос. Българското законодателство не е оставило много сериозни инструменти в ръцете на работниците, с които те да защитават тезата си. Ние знаем, че най-силният работнически инструмент е стачката. Българският закон, който регламентира провеждането на стачки, е поставил поредица от препятствия пред желаещите да организират такива стачки, свеждайки ги до невъзможността за провеждането им в рамките на закона на такива акции.
По думите му следващият голям проблем в България е обхватът и покритието с колективните трудови договори. В България те се сключват на различни нива – на секторно ниво, на ниво предприятия, на ниво общини. КТД може да има само там, където има синдикални организации. Отиваме в темата за свободата на сдружаване, която като че ли беше защитена със законов текст през миналата година. Казвам като че ли, защото законът казва, че работодател, който възпрепятства свободата на сдружаване на своите работници и служители, подлежи на наказателна отговорност. Всички ние, които сме синдикалисти, знаем, че това се случва ежедневно, но до момента не ни е известен нито един случай на някого да е потърсена отговорност за такова нещо, допълни президентът на синдиката.
Според Мария Минчева, заместник-председател на БСК приемането на директивата за адекватна минимална заплата е съпътствано от много противоречиви дискусии. Да се търси единно решение е много трудно, но ние не бягаме от тези дискусии. Когато в България започнахме работа по транспониране на директивата, ние се върнахме доста назад към 90-те години, защото тогава нашето законодателство се трансформира и ние от планова икономика, трябваше да преминем към пазарна икономика.
В началото на този процес беше приета една Наредба за договаряне на работната заплата, която не е отменена и до днес. Тя на практика никога не се е прилагала в начина, по който е било предвидено. Тази Наредба предвижда когато се определя МРЗ, това да става по споразумение между работодатели и синдикати. Малко след това е променен Кодексът на труда, където е записано, че МРЗ се определя от МС, посочи тя.
За оставащите четири месеца до края на транспониране на директивата, ние може да постигнем някакви минимални резултати. Ние не сме спрели разговорите със синдикатите. Вървят бавно, но за мен пътят за сближаване на позициите, е в разговорите. Трябва да се търси допирната точка повече, отколкото да се търсят различията, за да вървим към някакво по-добро бъдеще, каза още Минчева.
