Склонността към приемане на подкуп у нас се е увеличила с 12% в периода от 2010 г. до март 2023 г. Това показва дълбочинно проучване на екип изследователи, чийто ръководител е психологът д-р Пламен Димитров.

По-масова нагласа към приемането на подкупи има сред работещите в бюджетни администрации и държавни структури, е сред изводите от проучването. Подобна практика е изключение сред заетите в частния бизнес, която в техните среди обясняват най-често с репликата: “От нас искат, не ни дават”.

Проучването е провеждано на три етапа в продължение на 13 години, поясни ръководителят на изследователите д-р Пламен Димитров. Първият е в периода 2010-2019 г. Вторият обхваща пандемията в периода от началото на 2020 до средата на 2022 г., когато психолозите регистрират 7% по-завишени нагласи в сравнение с предишния период, към пасивна корупция (приемане на подкуп). Третият етап обхваща днешната криза (от втората половина на 2022 до април 2023 г.), инфлацията, войната в Украйна, несигурността, което “вдига” с още 5% склонността към приемане на рушвети.

Изследователите са конструирали благодарение на проучването си наш, български психологически модел на нагласите към корупция, който вече се използва в няколко други страни, между които е Украйна, коментира д-р Пламен Димитров.

В проучването са участвали в годините около 1600 икономически активни българи (без безработни, пенсионери и студенти) на средна възраст около 44 години, 56% от респондентите са жени.

Те са отговаряли на периодично осъвременявани въпросници със скали, в които е имало опции, описващи различни типове поведение, измерващо нивата на готовност за корупционни практики.

Психолозите са изследвали нагласите към т.нар. пасивна корупция т.е. получаването на подкуп, която според тях е най-разпространената форма у нас. Целта на самото проучване е да опише най-рисковите психологически типове хора, склонни към корупционни практики, и признаците, по които да бъдат разпознати. Откриването на такива поведения според него може да послужи като ранен червен флаг за нелоялност към закона и морала на кандидатстващ или вече избран на висока позиция във фирма или във властта човек.

Сред основните черти на подкупния българин според проучването са чувството за малоценност или ниската базисна самооценка, липса на самоуважение и моралната дезангажираност (отпадане на моралната саморегулация и участието на съвестта, социалната отговорност и чувството за професионално и личностно достойнство) на поведенията, алчност и склонност към материална и статусна компенсация на ниското самочувствие и прикриваното ниско самоуважение.

Според данните на екипа на д-р Пламен Димитров склонността към приемане на подкупи се засилва допълнително, когато има усещане, че “всички правят така”, т.е. на корупционните практики се гледа като на “оперативна норма на поведение” в обществото. И че ако някой не го прави, други масово са склонни да го сторят, защото това

в днешните времена се оказва начин да просперираш социално и материално в обществото ни. И то в масовия случай напълно безнаказано. Идеята в такива случаи е, че самоуважението на личността може да се поддържа и усилва посредством постигането на материални придобивки и престижен социален статус и властови позиции. Стигне ли се дотам, примерът на хора с подобна ценностна ориентация вдъхновява и други, но на по-ниски етажи на властта.

“Такива хора са по-малко загрижени за другите и по-малко способни на реална емпатия в отношенията си с тях”, цитира научната литература по темата Пламен Димитров. Според него материализмът е положително свързан с толерирането на неетични действия, които водят до лично материално облагодетелстване, убеден е психологът. По-склонните към приемане на подкуп имат по-ниска личностна автентичност, средни и високи нива на емоционално прегаряне и по-сериозни индикации за психично-здравен риск от хората, способни да устояват на корупционния натиск.