Европейските държави се споразумяха в четвъртък как да споделят отговорността за грижата за мигрантите и бежанците, като след 12 часа преговори успяха да се договорят по въпрос, по който ЕС не успяваше да намери решение близо десетилетие.

Министрите на вътрешните работи сключиха сделката в Люксембург, надявайки се да сложат край на години на разделение, датиращо от 2015 г., когато повече от милион души - предимно бягащи от войната в Сирия, достигнаха ЕС през Средиземно море.

Полша и Унгария гласуваха против, а България се въздържа, както и Словакия, Малта и Литва, съобщи Агенция Франс прес.

Вътрешният министър Калин Стоянов заяви пред "Хоризонт", че постигнатият компромис не е достатъчно добър за граничните държави.

"Ние търсим по-общ подход, търсим по-сериозна и гарантирана подкрепа от всички държави членки. Да сме ангажирани самостоятелно с охраната на държавната граница, която е и европейска граница - няма как да бъдем оставени сами за решаването на този проблем", каза Стоянов пред кореспондента на БНР в Люксембург.

Германският вътрешен министър Нанси Фейзер приветства споразумението като "историческо" и "печалившо решение" за всички европейски държави.

"Това е страхотно, страхотно постижение, което показва, че е възможно да работим заедно по миграцията. Ние сме много по-силни, когато работим заедно", каза комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон, цитирана от Ройтерс.

Неспособни да се споразумеят как да споделят отговорността, страните от ЕС се съсредоточиха най-вече върху намаляването на пристигащите, като данните на ООН показват, че по-малко от 160 хил. души са пристигнали в ЕС през 2022 г. Близо 2500 души са загинали или изчезнали по пътя.

Държавите в южния край на ЕС, включително Италия и Гърция, отдавна изискват повече помощ, за да се справят с броя на хората, пристигащи на техните брегове. По-богатите страни, сред които Германия и Швеция, се оплакваха, че повечето се стремят към тях.

Полша и Унгария отказваха да приемат когото и да било от предимно мюсюлманския Близък изток и Северна Африка, докато десните и популистките партии в целия блок подхранваха дебата с антиимиграционна реторика.

"Все още можете да спечелите или загубите всякакви избори във всяка държава-членка с миграцията. Това е илюстрация колко спорен е този въпрос", каза дипломат от ЕС, участващ в преговорите, цитиран от Ройтерс.

Докато министрите разговаряха, италианският премиер Джорджия Мелони, нейният колега от Нидерландия Марк Рюте, както и шефът на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен обявиха посещение в Тунис, за да обсъдят икономическите и енергийните връзки със страната - врата за африканската миграция към Европа.

По-рано в четвъртък Италия и Гърция поискаха промени в последната минута на предложеното споразумение, настоявайки за намаляване на броя на хората, които всяка държава ще трябва приеме, и по-меки правила за връщането на тези, които нямат право на закрила или убежище в ЕС.

Съгласно сделката, която в крайна сметка беше постигната и трябва да бъде финализирана преди изборите за ЕС през 2024 г., всяка страна ще отговаря за определен брой новопристигащи мигранти, но не е задължително да ги приема.

Държавите, които не желаят да приемат мигранти и бежанци, ще могат да помогнат на тези, които поемат издръжката им финансово, с оборудване или персонал. Сумата, която ще се дължи за всеки отказан мигрант е около 20 хил. евро.

Споразумението ще въведе нова ускорена гранична процедура за връщане на онези, за които се смята, че е малко вероятно да получат убежище, за да им попречи да се задържат в ЕС с години в очакване на решения на различни институции.

Полша и Унгария се противопоставиха на сделката, като казаха, че европейските лидери трябва да се произнесат по нея на срещата си в края на месеца. Това обаче не я провали, тъй като за прокарването й беше необходимо мнозинство, а не единодушие.

Либералните критици на споразумението казаха, че бързата гранична процедура рискува да съживи трагичните сцени, които се разиграваха на гръцките острови преди няколко години, като създаде още по-пренаселени и неадекватни миграционни лагери в периферията на ЕС.