Различията в средните годишни нетни доходи в Европа са поразителни, като дори при отчитане на корекциите се наблюдават значителни разлики.

Средните заплати в Европа варират в широки граници, което оказва значително влияние върху решенията за наемане и работа. Тези разлики могат да се дължат на специфичните за всяка страна разпоредби, трудовото законодателство, промишлените сектори и икономическото развитие. Северните и западните европейски страни имат най-високи средни нетни заплати, докато източните и южните европейски страни отчитат много по-ниски стойности.

Средната годишна нетна заплата се изчислява, като от брутната годишна заплата се извадят данъците върху доходите и социалноосигурителните вноски и след това се добавят семейните надбавки. Различните семейни ситуации, като например самотни или женени и брой зависими деца, оказват влияние върху нетните доходи.

Euronews Business разглежда нетните доходи на самотен човек без деца.

Според Евростат, официалната статистическа служба на ЕС, Швейцария оглавява списъка с впечатляващата средна годишна нетна заплата от 85 582 евро, която е значително по-висока от всяка друга държава в региона.

След Швейцария се нареждат Исландия и Люксембург, които отчитат средни доходи от съответно 53 885 евро и 49 035 евро. Норвегия и Нидерландия също отбелязват нетни доходи над 45 000 евро.

Средните нетни доходи в ЕС са 28 217 евро, което служи като база за сравнение. Държави като Франция (31 481 евро) и Швеция (33 926 евро) леко надвишават средната стойност за ЕС, докато други, включително Италия (24 207 евро) и Испания (23 568 евро), са под нея.

Сред водещите икономики в Европа Германия е с най-високи нетни доходи - 38 086 евро. Последната налична цифра за Обединеното кралство е от 2019 г., което затруднява прякото сравнение, но тя е била 35 783 евро, което показва позицията на Обединеното кралство.

Всички тези цифри подчертават значителните разлики в доходите, които съществуват дори сред най-богатите европейски държави.

В другия край на спектъра страни като Турция и България отчитат най-ниските средни годишни нетни доходи, съответно 8 968 евро и 9 355 евро.

Източноевропейски държави като Румъния (11 105 евро), Хърватия (12 330 евро) и Унгария (12 456 евро) също попадат в долния край на скалата на доходите.

При коригиране на заплатите с оглед на паритета на покупателната способност (ППС) пейзажът леко се променя. ППС е изкуствена парична единица, която коригира разликите в ценовите равнища между държавите.

Швейцария продължава да е на първо място с 47 403 ППС, но разликата с другите държави намалява. Тази цифра подчертава силната икономическа позиция на Швейцария и високия стандарт на живот, който значително превъзхожда другите страни в региона.

След Швейцария Холандия и Норвегия също демонстрират стабилни нетни доходи, съответно с 38 856 и 36 288 ППС. Люксембург и Австрия допълват челната петица, отчитайки над 35 000 ППС.

Тези държави, разположени предимно в Северна и Западна Европа, се ползват със силни икономики, развита инфраструктура и благоприятно трудово законодателство, което допринася за високите им доходи.

За разлика от тях страните от Източна и Южна Европа като цяло отчитат по-ниски средни нетни доходи по ППС.

В Словакия например средната годишна нетна заплата е най-ниска - 14 758 ППС. Турция (2022 г.), Латвия и България също попадат в долната част на спектъра - всяка от тях с по-малко от 16 000 ППС.

Тези цифри подчертават икономическите различия в рамките на континента, повлияни от различни фактори като икономическо развитие, условия на пазара на труда и разходи за живот.

Сред водещите европейски икономики се откроява Германия с нетни доходи от 34 914 ППС. Въпреки че последните данни за Обединеното кралство са от 2019 г., то отчита 29 757 ППС, което показва конкурентната му позиция в рамките на Европа.

Държави като Белгия, Ирландия и Швеция също се представят добре, като приходите им надхвърлят 30 000 ППС. Тези статистически данни отразяват икономическата стабилност и по-високия стандарт на живот в тези региони.

Всички тези различия в нетните доходи имат значителни последици за качеството на живот, икономическата стабилност и социалната справедливост в Европа. Политиците и заинтересованите страни вземат предвид тези констатации в усилията си за преодоляване на неравенството в доходите и за насърчаване на балансиран икономически растеж на целия континент.

ЕС насърчава прозрачността на възнагражденията с нови правила, приети на 24 април 2023 г. Тези правила изискват от дружествата да споделят информация за заплатите и да се справят с всяка разлика в заплащането на мъжете и жените над 5%. Прозрачността на заплащането помага на работниците да наложат правото си на равно заплащане и има за цел да премахне разликата в заплащането на мъжете и жените.