За първите шест месеца на годината строителните предприемачи са внесли в бюджета на Столична община приблизително 7.8 млн. лева от такси за разрешения за строеж на сгради. Издадените визи за изграждане на жилища са с общо 788 214 кв. м РЗП, показва справка в НСИ. Предвид сериозния принос към бюджета на София и ролята на строително-инвестиционния сектор за икономиката на града, членовете на Асоциацията очакват и ще изискват обективно и законосъобразно административно обслужване. От организацията твърдо се противопоставят на опитите да се въвеждат рестрикции в строителния процес със спекулативна цел в рамките на предизборната кампания и след това.  

„Недопустимо е участниците в сектор, който създава работни места и внася приходи в местния бюджет, да бъдат заклеймявани като обществен враг. Нашата дейност е пряко свързана с подобряване на жизнения стандарт на хората чрез изграждането на достъпни и качествени жилища. А всеки път, когато властта говори за гражданите, сякаш забравя, че ние и нашите служители също сме граждани“, коментира Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. 

Макар издаването на строителни разрешителни да представлява голяма част от таксите, дължими от строителните предприемачи, не по-малко съществени са и разходите за облагородяване на средата около обектите. Отговорността за изграждането на инфраструктура в някои части на града е изцяло прехвърлена на предприемачите.  

„Собствеността върху уличната регулация и разминаването между кадастрална карта и регулация сериозно възпрепятстват строителния процес. Освен качествени и навременни административни услуги, за подобряване на условията е необходимо приходите от строителни разрешения да се влагат в изграждане на инфраструктура и облагородяване на средата, там където се строи. Считаме, че тези средства трябва да се разходват единствено в територията на квартала, а не да се причисляват към общия бюджет. Така районите с активно жилищно строителство ще се устроят правилно още в етап на инвестиционното строителство, а не догонващо, както е сега“, посочва Димитър Димитров, член на НАСП. 

Засиленият интерес към нови жилища се обуславя от подобряването на покупателната способност. При 5% ръст на цените на имотите на годишна база, увеличението на средната работна заплата за София спрямо второто тримесечие на 2018 е почти 14%.

Голям процент от хората, търсещи да закупят имот, се насочват към ново строителство, заради което почти 100% от проектите се продават преди да получат разрешение за ползване. Около 1/3 от купувачите разчитат на банково финансиране, показват данните на Асоциацията.

„Купувачите отдават все по-голямо внимание на сервизните помещения, особено тези с лесен достъп в самото жилище. Близо 80% от клиентите имат изискване за място за съхранение на вещите, както и мокро помещение, когато търсят нов дом. Тази потребност е пряко свързана с подсигуряването на битово удобство, особено при семействата с деца“, допълва Десислава Петрова, член на НАСП.

По думите й клиентите се интересуват все повече и от общите части на сградата – имат желание да разгледат някоя от вече построените сгради на инвеститора, за да са наясно какво биха могли да очакват за своя бъдещ нов дом. 

Членовете на Асоциацията подкрепят представените мерки от „Визия за София“, но отчитат и пропуските в обхвата на проекта. Сред важните въпроси без предложение за решение остава изграждането на инфраструктура. „Успешното планиране на града трябва да бъде основано на задълбочени обществени дискусии, експертни становища и най-важното – устойчивост, дългосрочност и перспектива. В момента най-належаща е промяната и подобряването на транспортната инфраструктура, която трябва да изпреварва, а не да изостава от инвестиционната дейност“, казва Борислав Точевски, член на НАСП.

От Асоциацията настояват за въвеждане на електронно строително разрешително, като  една от най-съществени и належащи стъпки за облекчаване на административната тежест. Дигитализирането на целия процес ще доведе до повишаване на ефективността на обществото и ограничаване на напрежението в бранша, категорични са експертите.

„Нашето предложение е да се намали обемът на проектната документация, необходима за издаване на разрешение за строителство по примера на други европейски страни. Според нас са достатъчни: проверка на архитектурния проект за съответствие с градоустройството, предоставяне на заверка на конструкция и пожарна безопасност от лицензиран консултант“, допълва Георги Шопов.