Председателите на столичните съдилища неглижират задължението си за подаване на информация до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за предприетите мерки срещу бавното правосъдие. Това стана ясно от дебат между членовете на колегията, по който в крайна сметка не беше взето решение.

Съгласно Закона за съдебната власт на всяко тримесечие главният съдебен инспектор изпраща на ВСС данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието – за изплатените на пострадалите от бавно правосъдие обезщетения. Колегиите на кадровия орган пък анализират причините на всяко шестмесечие и приема мерки за тяхното отстраняване, като отправят съответните препоръки към председателите на съдилищата. Сред тях е и тази да изпращат информация и отчети за тяхното изпълнение.

Оказва се обаче, че броят на съдилищата, които го правят, ударно намалява. През януари отчетите били 22, после пристигнали още 15, а през юли – само 12. Сред неподалите информация за мерките срещу бавното правосъдие са столичните районен, градски и апелативен съдилища, които са и най-натоварените с дела. Факт е обаче, че независимо от натоварването, във всички съдебни структури има магистрати, при които забавянето е системно, но председателите не предприемат своевременно мерки за преодоляването му.

„Голяма част от председателите на съдилища не изпълняват това задължение и това по някакъв начин допринася и за значителното просрочие при разглеждане на делата. Не е достатъчно да приемем само за сведение тази справка. Призовавам дисциплинарната комисия в рамките на правомощията си да предприеме по-активни действия във връзка с изискването на информация – било с окръжно, било с допълнителни препоръки към ИВСС. Това е важна дисциплинираща мярка и тези текстове от ЗСВ трябва да се спазват“, отбеляза Олга Керелска.

Последва спор има ли дисциплинарната комисия такива правомощия или те са само на Съдийската колегия. В тази връзка Драгомир Кояджиков предложи друг подход – колегията да изпрати наличната информация на съдебния инспекторат, като му възложим да извърши проверки, и ако констатира основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност, да направи предложения за образуване на дисциплинарни предложения срещу магистратите, допуснали забавите.

„Тази информация касае нерешени дела в разумен срок. Държавата търпи вреди при изплащането на обезщетения. Предлагам да преценим дали действително има неразумно забавяне, , заяви Кояджиков. Никое от двете предложения не беше обаче прието от монизнството членове, а сведението беше прието само за справка.