Тенденцията за спад в интереса към подаване на заявления за гласуване в чужбина трайно се запазва. Този извод може да се направи от справка в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК), според която българите зад граница са подали 50 865 заявления за разкриване на секции в чужбина за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври.

Това е спад с около 5 хил. в сравнение с изборите през ноември и с над 35 хил. спрямо вота през април миналата година, когато броят на подадените заявления достигна рекордните 88 хиляди. Сега най-много заявления са подадени отново в Турция - 26 019, Великобритания - 4872 (двойно по-малко в сравнение с ноември месец) и в Германия - 4448.

По-слабата активност при подаването на заявления за отваряне на избирателни секции зад граница не означава обаче непременно отслабване на интереса към предстоящите трети за годината избори. Миналата седмица говорителят на ЦИК Цветозар Томов обясни това обстоятелство с промените в Изборния кодекс, според които секции следва да се разкриват автоматично на местата, в които през последните пет години е имало секция, където са гласували поне 100 души.

На база на адресите от изборите на 14 ноември в чужбина засега са определени 734 секции в 61 държави. За разкриването на допълнителни секции извън дипломатическите и консулските представителства беше необходимо българите зад граница да съберат поне 40 заявления.

Единствено във Федерална република Германия броят на подадени заявления няма да бъде обвързан с броя на секциите, тъй като тамошните власти отново наложиха ограничения при разкриването на секции, като позволиха това да се случи само на до 40 адреса извън дипломатическите и консулските служби. По традиция Германия се нарежда сред страните, в които гласуват най-много българи, така че тези ограничения значително ще затруднят изборния процес там и вероятно ще повлияят на активността.

Междувременно избирател, който не е декларирал предварително къде иска да гласува, може да упражни правото си на вот във всяка секция зад граница, като на място попълни декларация по образец, че няма да гласува другаде. Подалите заявления за гласуване в чужбина пък ще бъдат заличени от избирателните списъци в България, сочи Изборният кодекс. Процедурата започва отначало при всеки избори. Тоест, веднъж подадено заявление за гласуване в чужбина, води еднократно до заличаване от избирателните списъци в България само за съответните избори.

"Ако той по някаква причина не отиде да гласува извън страната, а отиде в секцията си по постоянен адрес, той ще бъде в списъка на заличените лица, само че там ще бъде отбелязано, че е в този списък, защото е регистриран в секция в чужбина, и комисията ще го впише обратно и ще може да гласува", обяснява Цветозар Томов пред "Дневник".

Все още не е известно колко секции в чужбина ще бъдат разкрити. Предстои Централната избирателна комисия да определи местата за гласуване в чужбина, като крайният срок за решение е 10 септември. Наскоро от изборната комисия прогнозираха, че в поне 289 секции извън страната ще се гласува с машина, като в 233 от тях ще бъдат поставени по две устройства.