Членовете на Сдружението за модерна търговия очакват продължаващи проблеми с доставката и търговията с плодове и зеленчуци заради въведения от началото на годината специален режим за контрол на стоките с висок фискален риск. Сред тези стоки попадат много храни - като месо, мляко, плодове, зеленчуци, олио, захар, горива и др., и контролът е повсеместен независимо от произхода им.

Едно добро намерение, целящо да ограничи сивия сектор в храните, което ние като светъл бизнес винаги бихме подкрепили и подкрепяме, по начина, по който е направено - без предварителна оценка на въздействието, без никакъв предварителен диалог със заинтересованите страни, доведе до интересна ситуация, коментира Николай Вълканов, изп. директор на Сдружението по време на събитие. На него бе представен индекс за бизнес климата в страната. Интересната ситуация, по думите му, е че единни в позицията си защо одобрения метод на проверка не работи и създава проблеми са били земеделските производителите, преработвателите и търговците.

Всички те са дали на данъчната администрация своите предложения за промени.

Вълканов определи сегашния режим като скъп и тежък за компаниите при това без гаранции, че ще реши проблема, за който е въведен, защото са натоварени изрядните оператори, за да се хванат лошите. "Мисля, че и преди това институциите имаха необходимия инструментариум да се справят с тези проблеми. Въпрос на желание", подчерта той.

Допусна, че ако останат посочваните от всички по веригата проблеми до пролетта, то тогава може ад се очакват проблемите с излизащите на пазара местни плодове и зеленчуци. Допусна, че този режим на контрол ще удари българското производство. Веригите имат договори с местни производител и на пресни плодове и зеленчуци и опасенията им идват по тази линия. "На всичко отгоре без да имаме тази гаранция, че ще се справим със сивия сектор при плодовете и зеленчуците", добави той.

Основният проблем, който създава въведения от януари контрол е заради това, че ако се установи несъответствие между заявеното от производителя количество и това, което пристига при търговците, то те трябва да подадат сигнал в НАП, да изчакат проверка и едва тогава могат да се разпореждат с пристигналата стока.

Друго опасение на търговците в очакване на доклада на Европейската комисия за напредъка на България към еврозоната е, че все още нито е приет закона за въвеждане на еврото, а още по-малко са известни наредбите към него, които трябва да регламентират етикетирането на стоките.

В сдружението са преценил, че за подготовката по въвеждането на двойните етикети са им нужни около 3 месеца, в който да се настрои софтуери и всичко останало, с които те няма да разполагат, ако се чака решението на Еврокомисията през юни. Вълканов обясни, че в някои случаи ще е необходимо въвеждането на до 8 цени за един продукт - за количество, за брой, за намаление и т.н. в евро и левове. Двойни цени трябва да бъдат въведени за 6 месеца преди въвеждане на еврото.

Вълканов подчерта и че от 1 година не се е събирала групата, в която се обсъждат потребителски въпроси, свързани с въвеждането на еврото, която е към консултативния съвет към премиера. Затова и от сдружението определят въпроса като "тема с висока степен на несигурност". Директорът посочи, че все пак членовете на сдружението са напреднали в подготовката си за еврото - имат сови планове и графици, но "всичко това има смисъл като усилия и разходи, ако е подплатено от усилията на държавата. А те не работят с това темпо, с което очаква бизнесът от тях за безболезненото въвеждане на еврото", обясни той.