В новия Стратегически план за подпомагане на земеделието до 2027 г. са намалени драстично ставките за субсидиране по обвързаната подкрепа на застрашените от изчезване местни български породи животни. Става въпрос за говеда, овце и кози. Затова екипът на Министерството на земеделието и храните трябва спешно да преразгледа Стратегическия план на България, който е внесен в Брюксел от служебното правителство. Това е становището на Българския фермерски съюз, част от най-голямата европейска земеделска организация COPA COGECA. 

„Надяваме се на среща с новия министър на земеделието и храните Кирил Вътев, за да обсъдим ситуацията и да поставим проблемите“, заяви председателя на БФС Георги Стоянов. Според него животновъдите са разколебани дали в новия програмен период да продължават да отглеждат местни породи животни, които не са толкова продуктивни и дават по-малко мляко и месо. Те ще загубят досегашните предимства на подпомагане спрямо чуждите породи.

„Досега ние взимахме еднаква обвързана подкрепа с останалите животновъди, но чрез мярката Агроекология бяхме компенсирани за отглеждането на по-ниско продуктивни породи. С драстичното намаляване на ставките по обвързаната подкрепа в новия Стратегически план, местните породи говеда губят тази компенсация, което прави отглеждането им неатрактивно за фермерите“, обясни ас. д-р Иван Механджийски, член на УС на БФС и председател на Развъдната асоциация на българските породи говеда – „Родопско късорого“, „Българско родопско“, „Искърско“. Той допълни, че животновъдите с местни породи започват да проучват дали да не се откажат от отглеждането им. Това ще съсипе българския генофонд, защото не могат да издържат на конкуренцията на по-продуктивните животни.

„Местните породи са застраховката живот на българските животновъди, защото са устойчиви на климатичните промени и на болести“, коментира Механджийски. Те трябва да се съхраняват и опазват, каквато е политиката на Европейския съюз, защото могат да послужат с генофонда си за подобряване на културните породи, правейки ги по-устойчиви на климатичните промени и болести. Освен това има райони в страната, в които отглеждането на местни видове е без алтернатива. Според него ще се съсипе един генофонд, който е увеличаван през последните 20 години.  

Местните (автохтонни) породи са създадени на базата на народна селекция и имат големи адаптационни възможности и жизнеспособност, приспособени към условията на страната ни. „Обидно е, че държавата някак си ни пренебрегва. Надяваме се новият земеделски министър да обърне заслуженото внимание на животновъдите, отглеждащи автохтонни породи“, каза Иван Механджийски.