Финансовите министри на Европейския съюз не са единни по отношение на опциите за унифициране на надзора на националните капиталови пазари – стъпка, която би сближила различните системи, за да привлече частни инвестиции за важни приоритети като зеления преход и отбраната. Председателя на еврогрупата Паскал Донаху посочва, че страните членки на блока на еврото имат различни виждания за равнището на общия надзорен режим като част от рамката за обединение на капиталовите пазари, която ЕС иска да одобри през март. Донаху, който е натоварен да обобщи различните предложения, споделя в интервю през уикенда, че “има много силно разделение за бъдещето на надзора”.

В коментар в кулоарите на срещата на финансовите министри на еврозоната в белгийския град Гент, той признава, че има още много работа за вършене през идните две седмици, за да се изясни дали ще се постигне съгласие в тази област, но е убеден, че решение ще се намери.

Премахването на националните бариери по въпроси като надзора – един от малкото останали проблеми в рамката, е мощен стълб за задълбочаване на капиталовите пазари и става все по-наложителен заради нарастващите финансови нужди на еврорегиона за справяне с дългия списък от геополитически рискове, между които и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Финансовите министри от блока са обсъдили темата, но не са постигнали никакъв напредък. Очаква се те да стигнат до компромис до следващото си съвещание на 12 март, преди лидерската среща на 21-22 март.

Някои държави настояват за централизирана система, други – за по-силно сътрудничество между националните органи, а трета група иска да се запази сегашния баланс, основан на национални контролни органи и Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA) с ограничена роля за координиране на някои от националните мерки, посочва Донаху. Той призовава за действия, защото множеството рискове и политически събития в света налагат засилване на основите на съюза.

“Европа в момента е кристално наясно, че трябва да застане твърдо на собствените си два крака през предстоящите години”, заявява ирландецът. И допълва, че е почуствал това в последните дискусии как да се засили блока, включително и за противодействие при евентуална победа на Тръмп на изборите отвъд Атлантика.

Някои членове на еврозоната обаче стават все по-нетърпеливи заради липсата на напредък по изграждането на обединен капиталов пазар – проект, който отлежва вече десет години, и поставят под въпрос амбициите на продължаващите обсъждания. Сред тях е и френският министър на финансите Брюно льо Мер, който се оплака на 23 февруари – ден преди срещата в Гент, че е “преял от нищо неозначаващи официални изявления”. И поставя въпроса “дали някой си мисли, че ще впечатли с тях Китай или Съединените щати”.

Шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард също смята, че обединеният капиталов пазар е най-добрият начин за увеличаването на устойчивостта на Европа срещу потенциални икономически шокове от нов президентски мандат на Тръмп.

За председателя на “Банк дьо Франс” – Франсоа Вилроа дьо Гало, “силен и дълбок финансов съюз е ключът за гарантирането на стратегическата автономност на Европа, отключващ и канализиращ основните й вътрешни ресурси – частните спестявания”. Според него, първата стъпка за стимулиране на финансирането във фирмени ценни книжа, което е едва 84% от БВП на еврозоната спрямо 173% в Съединените щати, е премахването на правните и данъчните препятствия пред трансграничните фондове.

Льо Мер настоява за категорични и значими решения. И предлага, вместо да се търси сделка сред 27-е членове на ЕС, да се тръгне с група от три или четири държави, които подкрепят амбициите за създаване на общ надзор, за пускане на повече секюритизирани пакети и за емитиране на общоевропейски спестовен продукт. Страни като Нидерландия и Испания подкрепят френската идея и, вместо да чакат общо съгласие, са готови да дискутират опции за групиране, твърдят добре информирани източници.

Донаху обаче предпочита да третира френските предложения като допълнителни към всяка мярка, която 27-е са готови да предприемат. Защото, за него, целта винаги трябва да е постигането на консенсус между всички.