Ако се върне ставката от 20% ДДС, хлябът ще мине 3 лева. Това предупреди Мариана Кукушева, председател на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. От 1 юли 2022 г., когато влезе в сила нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното, крайната цената на хляба за потребителите падна между 16 и 27%. Средностатистически цената на масовите видове хляб е била в рамките на около 2,40 лв. преди въвеждането на мярката, а вече е около 2 лв., даже и под 2 лева, а на много места - между 1,30 и 1,80 лв., съобщи тя пред Нова телевизия. Хлябът е единственият хранителен продукт, който не е променил цената си в последните осем месеца, твърди Кукушева. Според нея от нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното печели единствено потребителят. Никъде в Европа и в света няма храна, по-евтина от български хляб, заяви тя.
Към момента цената на първичната суровина -пшеницата, е много по ниска спрямо март миналата година, два пъти по-ниска, отбеляза експертът. По повод на критиките, че се внася украинско зърно, Кукушева каза, че в България се внася единствено и само украински слънчоглед, който има по-ниска цена от българския. "Ако някой твърди, че където и да е в България се разтоварва украинска пшеница, моля да кажа къде точно, кога и кой е преработвателят на украинска пшеница. Аз гарантирам, че българският хляб се произвежда единствено и само от българска пшеница", заяви Кукушева.
"Засякохме кашкавал, чиято цена от 17,30 лева на производител стига до 31-32 лева до потребителя." Това заяви председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов в ефира на "Тази неделя" по bTV. Той посочи, че разликата между цените на едро и дребно не е проблем от вчера.
"Оставихме бурно развитие на едрия търговски капитал и когато той превзе достатъчно пазарен дял, започна да се наблюдава този процес. Друга причина е разпокъсаното предлагане - малки мащаби, нашите пазарни играчи са лесна плячка на големите играчи на пазара", допълни той. Според него овладяване на цените може да се постигне чрез окрупняване на аграрния бизнес. Добър пример в това отношение са кооперациите. "У нас веригите извличат огромни печалби, но такива практики не липсват и при малките магазинчета. Трябва да се изчисти методът на ценообразуване от разходи за реклама и други способи за вдигане на печалбата на производителите", посочи още той.