Хърватия подаде официална молба за присъединяване към Европейския валутен механизъм (ERM-2), ранен етап по пътя към членство в еврото, известен също така и като "чакалня" за еврозоната, съобщава Ройтерс.

Това съобщи в понеделник вечерта председателят на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната),  португалският министър на финансите Мариу Сентену, цитиран от Ройтерс.

На специална пресконференция Сентену отбеляза, че ангажиментите, предложени от Хърватия в официалното ѝ писмо-молба, са били приветствани от финансовите министри на единния валутен блок по време на срещата на Еврогрупата в понеделник.

"Това е първата крачка по пътя на присъединяването на Хърватия към еврозоната. Приветстваме решението на хърватското правителство за присъединяване към семейството на еврото и го поддържаме по този път", каза португалският финансов министър след срещата с колегите си от останалите страни от еврозоната в Брюксел.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси заяви от своя страна, че ходът на Загреб е "вот на доверие за еврото".

Хърватия се ангажира да подготви почвата за Европейската централна банка да поеме банковия надзор в страната. Балканската държава също така се ангажира да приложи реформи в правилата за борба с изпирането на пари и да направи публичната администрация по-ефективна и по-евтина, се посочва в изявление на ЕС.

ЕЦБ и Европейската комисия ще наблюдават прилагането на тези ангажименти в процес, който се очаква да продължи една година.

След това Хърватия ще се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM-2), където ще остане поне две години, преди да започне практическа подготовка за присъединяване към еврозоната, процес, който отнема около една година, което прави 2023 най-ранната година за пълноправно членство в региона на единната валута.

Този ход може да позволи на Хърватия да се присъедини към еврозоната, която понастоящем се състои от 19 държави, най-рано през 2023 година, посочи за Ройтерс висш европейски представите.