Цените на храните в страната се увеличават два пъти по-бързо от доходите, алармира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Минималната работна заплата осигурява едва 43,5 на сто от средствата, които са нужни на човек, за да се издържа, което води до това всички, които се трудят срещу това възнаграждение, да са работещи бедни, обясни той.

През изминалата година без основания свинското месо, което е основно внос от Дания и ЕС, е поскъпнало с 63 на сто и вече се продава средно срещу 12,9 лв. за килограм. Яйцата продължават да държат рекорди по скъпотия, като сред храните с висока цена в малката потребителска кошница са и доматите и краставиците. Сериозно поскъпват и ябълките.

Българите ядат най-скъпия ориз в Европа, като цената е значително по-висока в сравнение с Германия и Нидерландия.

Киселото мляко, яйцата, олиото, краставиците, захарта са по-скъпи от продаваните в Румъния, Хърватия и Испания. Единствено смесената кайма и зелето струват по-евтино у нас отколкото в европейските страни.

С една минимална заплата българите могат да си купят два пъти по-малко храна от румънците и 4 пъти по-малко от работещите в Германия и Нидерландия, изчисляват от КНСБ. Цените на храните са ненормални, надявам се КЗК да докаже картели и спекулативни цени, коментира Пламен Димитров.

Две трети от работещите у нас се осигуряват на по-нисък доход, отколкото е необходим за издръжка, а възнаграждението на над 40 на сто от трудещите се е под 1000 лева, съобщиха от КНСБ на база на направено от синдиката проучване.

Над 1400 лева чисто трябва да получава работещ човек, за да може да се издържа у нас, като в методиката е прието, че 80 на сто от работниците у нас разполагат със собствено жилище, а 10 на сто живеят под наем.

Нужната сума е по-висока с близо 130 лева в сравнение с миналата година. КНСБ изчислява, че доходът, необходим за издръжка, нараства с 10,6% на годишна база.. При семейство от двама работещи родители с дете до 14 години, нужният месечен доход за издръжка на живота е 2524 лева - с 200 лева повече от 2022 г.

От синдиката доказват с цифри, че българите продължават да взимат най-ниските доходи и да са най-бедни в Европа, но да плащат най-скъпата храна. И ако частният сектор е успял да догони инфлацията с ръста на заплатите, то публичния изостава значително. От КНСБ настояват за допълнителни 305 млн. лв.  в бюджета за ръст на заплатите в обществената сфера, за втора актуализация на минималната работна заплата, за да достигне тя до 850 лева, за въвеждане на необлагаем минимум и връщане на 20 на сто на ДДС за ресторантски услуги, хляб и брашно.