Навсякъде в Европа се извършват промени в политиката, Франция стана скорошен и, вероятно, най-впечатляващ пример в търсенето на нови лица и платформи.
Старите структури, появили се в следвоенния политически пейзаж на континента, отживяват и се разпадат. Континентът, който започна да се приспособява към идеята за технологични и икономически промени, е на мнение, че трябва да се готви за трансформация с ярко изразен политически характер. Победата на Еманюел Макрон ознаменува появата на съвършено нова структура на политическата арена във Франция.
Досега в Европа можеха да се видят само предпоставки за аналогични събития. Възниква нова норма, при която изчезват старите убеждения и ясното разделение на леви и десни. Избирателите искат нещо ново, такова, което не се вписва в старите, неефективни образци – и не само екстремистите могат да подкрепят това изискване.
За това, че Макрон не е съвсем аутсайдер, както обича да се описва, най-добро доказателство стана неговото движение La République En Marche. Това е движение „нито на левицата, нито на десницата“, чийто възход беше просто мълниеносен. Стремежът е да се обединят либералните ценности в икономиката (традиционна черта на десницата) с либералните ценности в сферата на социалните въпроси и идентичността (характерно за левицата). Неговият успех в голяма степен може да зависи от това ще успее ли той да убеди Германия, че е възможна реорганизация ва управлението на еврозоната чрез учредяването на общ бюджет и министър на финансите, ако Франция проведе структурните реформи, които той е планирал. Първоначалните признаци говорят за това, че Берлин може да е сговорчив, но много внимателен; до германските избори през септември известно няма да стане нищо.
Интересно е, че Макрон се показа като съюзник на Янис Варуфакис, бившия министър на финансите на Гърция, който критикуваше твърдия подход на германия. Варуфакис напомни, че Макрон е един от малкото хора, които „разбират, че това, което министрите на финансите в еврозоната и тройката правят с нашето правителство и, още повече, с нашия народ, нанася щети на Франция и Европейския съюз“.
Това, че La République En Marche днес не успя да излезе с пълен списък от 577 кандидати преди решителните парламентарни избори през следващия месец, показва, че не всичко е толкова гладко, но последствията от френското гласуване имат особено важно значение, тъй като пречупиха всички противници на Макрон. Макар всяка страна да има своята специфична политическа култура и контекст, все пак може да се правят паралели. Левите от партията PODEMOS и десните от Ciudadanos в Испания отправят предизвикателства към вкоренилите се социалисти и десницата. В Гърция подемът на партията СИРИЗА помогна за залеза на ПАСОК след като тя десетилетия се редуваше на власт с десницата. В Холандия зелените и центристката партия D66 постигнаха впечатляващи успехи тази година.
В Германия ултрадясната Алтернатива за Германия изглежда губи популярност, частично поради активизирането на социалдемократическата партия. След опасенията във връзка с непрекъснатия възход на крайната десница в Европа, най-накрая настъпи момен, в който трябва да се обмислят иновативни подходи, които успешно биха противостояли на ксенофобската демагогия, помогнала за възхода на Тръмп и, в някаква степен, на „Брекзит“.
Трябва да помним, че неспособността за разрешаване на кризата в еврозоната стана ужасна грешка в следвоенна Европа, която подпомогна засилването на популизма. Глобализацията заличава старите критерии. Защита на националноориентираните системи за социално осигуряване и права на работещите в света, където производството и разпространението на цифрови технологии надхвърлят границите, изисква ново мислене. Защитата на националната култура и самобитност, и в същото време отвореността за икономически възможности за глобализацията прави търсенето на компромис още по-трудно: отвореността трудно може да бъде разделена. Големият политически взрив в Европа засега се намира в ранните си стадии. И в него има много повече възможности за прогрес, отколкото изглежда на пръв поглед.
Редакционен коментар във в. „Гардиън“. Преводът е на БГНЕС.
