Как мислят българите като граждани на Европейския съюз (ЕС) една година след членството си в него и как картината на общественото мнение в България се съотнася с тази в настоящите и бъдещите членки на Съюза и с мнението на средния гражданин на ЕС? В отговор на тези въпроси настоящият доклад представя национален анализ на резултатите от редовното проучване на "Евробарометър" през есента на 2007 г.

Близо хиляда българи отговарят на въпросите на есенния "Евробарометър", проведен между 22 септември и 3 ноември 2007 г. по поръчка на Генералната дирекция „Комуникации” на Европейската комисия. Българската извадка е хомогенна и представителна за мненията на гражданите на възраст над 15 г. сред всички социални, професионални и възрастови групи, както в градовете, така и в селските райони.

В края на първата година от членството на България в Европейския съюз настоящото изследване на "Евробарометър" регистрира някои промени в климата на общественото мнение в страната спрямо ЕС и разкрива важни щрихи от портрета на българите като граждани на ЕС. Това съобщават от пресцентъра на Европейската комисия в България

Независимо че положителният образ на ЕС избледнява, а ентусиазмът от членството бележи спад, българите продължават да се чувстват най-силно ангажирани с европейските дела от всички анкетирани за "Евробарометър". Те одобряват, макар и в по-малка степен, отколкото преди, членството на своята страна в ЕС. С поглед отвътре, усещането, че в Европейския съюз интересите на България се зачитат, бележи нов спад. Въпреки това убеждението, че страната е спечелила от членството си се засилва като това мнение се изразява от мнозинството от българските граждани.

Положителният ефект от членството вече дава отпечатък върху общественото мнение и наред с гражданите на другата новоприсъединила се страна, Румъния, оценката на хората в България за икономическата ситуация в страната бележи положителна тенденция. Намалява и степента на загриженост от най-важните проблеми, пред които е изправена страната, като се изключи страхът от инфлацията, който бележи силен скок и обзема мнозинството от гражданите, не само в България, но и в другите нови държави-членки.

Тези положителни тенденции не скриват факта, че българите остават умерени песимисти относно развитието на ситуацията в тяхната страна и твърди оптимисти в оценките си за тенденциите в Европейския съюз. Хората в България са уверени, че ЕС влияе положително за решаването на проблемите, пред които е изправена тяхната страна. Те са най-силно убедени от всички в положителната роля на ЕС в борбата с престъпността, а опасенията им, че тя е най-важният проблем за тяхнатастрана, които бяха валидни и през пролетта, сега намаляват и отстъпват пред засилените опасения от инфлацията.

Подобно развитие на общественото мнение се наблюдава и в отношението към политическите институции в България и в Европейския съюз. Доверието към българския парламент намалява силно и достига най-ниските си стойности откакто страната е включена в изследванията на "Евробарометър", а доверието към Европейския парламент, където вече има легитимни български представители, бележи нов подем. В подобна криза е и доверието към националното правителство, което остава най-ниско спрямо всички държави и територии, включени в есенния "Евробарометър". В същото време, противно на регистрирания спад през пролетта, доверието към Европейския съюз се засилва и достига отново най-високите си стойности, измерени през есента на 2004 г.

Въз основа на това българите демонстрират отново, че не се страхуват от т.н. демократичен дефицит в ЕС, а подкрепят, още по-силно, отколкото през пролетта, съвместните решения със страните-членки на Съюза, които са в основата на неговите общи политики.

С това резултатите от есенния "Евробарометър" показват, че емоционалният оптимизъм относно ЕС, който е характерен за етапа преди членството, вече отстъпва пред реализма. В сравнение с другите страни българите остават по-сдържани не само в положителните, но и в отрицателните си мнения и предпочитат често отговорите „не знам” пред открития негативизъм. По много от въпросите, поставени от есенния "Евробарометър" българите още нямат свое мнение и често колебанията им достигат дори по-високи стойности от положителните или отрицателните мнения.

Изправени пред реалностите на членството, българите споделят в най-голяма степен от всички, че не разбират как действа Европейския съюз и считат, че техните съграждани не са добре информирани по европейските въпроси. Независимо, че доверието към медиите, така както и към политическите институции в момента е в криза, гражданите са по-силно убедени, отколкото преди, в обективността на информацията за Европейския съюз, която им поднасят телевизията, радиото и печата. Едновременно с това те считат, че информацията в медиите, и особено в Интернет, е недостатъчна, за да отговори на тяхната активност и ангажираност с европейските дела. Така чрез мненията си, изразени в есенния "Евробарометър", гражданите отправят послание за необходимостта от по-мащабна и достъпна информация по европейските въпроси както към институциите, така и към медиите.