Възстановим енергиен "оазис", планиран за строеж през 2010 г., може да послужи за опитна база за нови технологии, които да озеленят пустинята, пише National Geographic. Планираният изследователски център е част от проекта Sahara Forest (Пустинна гора). Не се подвеждайте по името - то не означава, че оазисът ще бъде построен само в Африка. На арабски "сахара" означава "пустиня", а центърът ще представлява малка версия на масивните зелени комплекси, които мениджърите на проекта се надяват да изградят в пустините по света.

Сега експертите изследват безплодни места в Австралия, САЩ, Близкия Изток и Африка, в които да бъдат проведени тестовете по този проект.

Проектът "Пустинна гора" е холистичен подход за създаване на работни места, осигуряване на храна, вода и енергия, чрез прилагането на сравнително прости решения и имитирането на дизайн и принципи от природата, казва Фредерик Ходж, основател и президент на Bellona - норвежка фондация, която работи за опазването на околната среда.

Според плановете специални оранжерии ще използват горещия въздух на пустинята и морска вода за получаване на питейна вода за отглеждане на култури. Ще се събира слънчева енергия за получаване на електричество и басейни с водорасли ще предоставят възстановим и лесно преносим източник на гориво.

Пустинният въздух, влизащ в оранжерията, първо се охлажда и овлажнява посредством морска вода. Този влажен въздух ще подхранва насажденията в оранжерията, а после ще минава през изпарител, в който тече нагрята от слънцето морска вода. Когато вече затопленият влажен въздух попадне в съоръжения от тръби, съдържащи хладна морска вода, по външната страна на тръбите се кондензира прясна вода във вид на капчици и може да се събере.

Процесът имитира природен процес: нагрятата от слънцето морска вода се изпарява, охлажда се като формира облаци и после пада на земята като валеж. Само 10 до 15% от влажния въздух се кондензира в прясна вода. Останалата част изтича навън за овлажняване на околните дървета, така че оранжерията ще създаде около себе си голяма зелена територия, разказва Фредерик Ходж.

Но далеч не всички експерти са ентусиазирани от този проект. Що се отнася до плановете за залесяване, "опитът да се отглеждат дървета в пустинята Сахара, не е най-подходящият подход," смята Патрик Гонзалес, еколог по горите в Калифорнийския университет и Центъра по горско стопанство "Бъркли". В края на краищата, въпреки че е била буквално зелена в миналото, Сахара никога не е била силно залесена.

"Мога да си представя, че тази схема и тип технология в ограничени случаи може да свърши работа в определени райони, подобни на Дубай, където са свикнали да правят острови с форма на палми и 160-етажни сгради", допълва Гонзалез. Ако целта е възстановяване на естествената екосистема в пустинята обаче, "би било по-ефективно и не толкова наперено, да се работи с местните хора върху базиран по общини мениджмънт на природните ресурси."

Ходж от фондация Bellona отговаря, че засаждането на дървета, дори в пустиня, е неоспорима мярка за спиране превръщането на земите в пустинни и за борба с промените в климата. Всъщност, засаждането на дървета е една от стратегиите, които фондацията и нейните партньори са изучили подробно като част от усилията им да направят проекта "Пустинна гора" повече от мираж.

Членовете на проекта извършват проучвания за приложимост в няколко страни, първоначалните резултати от които са представени на Климатичната конференция в Копенхаген през декември 2009 г. А центърът за тестове, планиран за предстоящо изграждане, би предоставил дори повече данни и доказателства за това как действа комплексът от зелени технологии в реалния живот. Така наречените "морски оранжерии" например, са елементарни и евтини и стоят в основата на проекта.

Ходж допълва, че е съгласен, че включването на местните общини е ключ към успеха и отбелязва, че проектът ще разчита на местните хора за поддръжката на комплексите.