Дясноцентристкото българско правителство се опитва всячески да осигури на страната силно ръководство на фона на нарастващите атаки от страна на опозицията, която постави под въпрос способността му да съживи западащата икономика, вдигне ниския жизнен стандарт и да се бори с необузданата корупция и организираната престъпност.

Това се казва в кореспонденция на агенция "Ройтерс" от София за ключовите рискове, които се наблюдават в България, предаде БГНЕС.

Най-бедната членка на Европейския съюз се възстановява от тежката рецесия, която оряза осезаемо доходите и повиши безработицата. Забавянето принуди балканската страна да съкрати разходите и замрази заплатите на държавните служители и пенсиите, с което да овладее фискалния си дефицит и да смекчи натиска върху фиксираната за еврото й валута. Фискалната дисциплина на София си спечели международно признание, но съкращенията, поскъпването на храните и горивата и липсата на реални резултати при борбата с организираната престъпност и корупцията ерозираха подкрепата за кабинета на премиера Бойко Борисов. Въпреки това правителството, което се ползва с подкрепата на националистите от Атака и на няколко независими депутати, оцеля и след двата вота на недоверие и доказа, че все още е здраво вкопчено във властта.

Подкрепата за правителството

Доверието в ГЕРБ, която е партията на Борисов, спада, откакто тя спечели парламентарните изборите през 2009. Въпреки това движението все още е най-предпочитаната партия, тъй като българите не виждат нейна алтернатива. Министър-председателят разчита на бързото строителство на магистрали и на ефективното усвояване на европейските фондове, за да увеличи популярността си за местните и президентски избори, насрочени за 23 октомври. Вотът през есента пък ще покаже позицията на ГЕРБ преди изборите през 2013 г.

Партията ще обяви кандидат-президента си в неделя, 4 септември. Редица анализатори твърдят, че на балотажа срещу него ще се изправи или кандидатът на социалистите Ивайло Калфин, който е бивш външен министър, или независимата Меглена Кунева - бивша еврокомисарка.

Скандалът с руската компания "Лукойл", в резултат на който правителството затвори временно "Нефтохим Бургас" заради отказа на компанията да постави новите устройства за контрол на производството, обаче даде тласък на доверието в кабинета.

Борбата с ключовия за България доставчик на горива и данъкоплатец показа на гласоподавателите и на Евросъюза, че правителството има желание да въведе стриктни бизнес правила и да се бори с укриването на данъци.

Какво да следим:

- Резултатите от президентските и местните избори ще покажат точно колко доверие е загубила ГЕРБ, откакто през 2009 партията спечели общо 39,7% от гласовете на избирателите. Въпреки, че продължава да бъде здраво вкопчена във властта и е малко вероятно захватът й да се отпусне в краткосрочен план, ГЕРБ ще се изправя срещу все по-ожесточена опозиция и нови вотове на недоверие.

Политическото напрежение вероятно няма да се отрази на лева, който е фиксиран за еврото, но пък може да увеличи разходите за застраховане на суверенния дълг на България и да оскъпи заемането на пари.

Корупцията и престъпността

Корупцията и организираната престъпност все още тровят балканската страна, въпреки че от края на комунизма изминаха над 20 години. Шуробаджанащината продължава да плаши инвеститорите и да възпрепятства икономическия ръст на страната.

През юли Европейската комисия /ЕК/ посъветва България и Румъния да работят по-усърдно при борбата с рушветите. Подновената критика на Брюксел засрами и двете правителства и може да доведе до нови забавяния на членството на София и Букурещ в Шенген.

Присъдите на двамата високопоставени държавни служители, злоупотребили с власт и плановете за създаване на специализиран съд за организираната престъпност са стъпки в правилната насока, но България ще трябва да постави зад решетките още много подобни служители, за да се докаже пред партньорите си.

Какво да следим:

Ще се запази ли политическата воля на управляващите да се борят с корупцията? Това вероятно няма да раздвижи пазарите в краткосрочен план, но със сигурност ще изпрати ясно послание, че България се превръща във все по-лесно място за правене на бизнес.

Слабата икономика

Кабинетът предвижда икономиката т.г. да отбележи ръст от 3,6%, след като вносът през 2010 издърпа страната от рецесия. Дори и прогнозите да се сбъднат, икономиката няма да достигне нивата си отпреди кризата, тъй като бумът в строителството няма да се повтори.

Кабинетът държи заплатите и пенсиите замразени и продължава да съкращава разходите си, за да запази стабилността на икономиката и да избегне трупането на нови дългове - сценарият в съседна Гърция. Съкращенията обаче представляват препятствие и за възстановяването.

Благоразумната фискална политика получи похвала от Международния валутен фонд и рейтинговите агенции, в резултат на което Moody's повиши рейтингите на България до "Baa2".

За периода от 2009 до днес работните си места изгубиха над 80 000 граждани, а безработицата продължава да бъде твърде висока - 9,6% през юни. Броят на незаетите българи под 29-годишна възраст пък се удвои и достигна близо 1/5 от общия им брой.

Какво да следим:

• Ще съвпадне ли ръстът с правителствените прогнози?
• И ще смекчи ли кабинетът фискалната си политика, за да запази популярността си до изборите през октомври?