Само 8% от българите инвестират при средно 24% за Европейския съюз (ЕС), показва проучване на „Тренд“ проведено по поръчка на Finance Academy.
90% от хората не инвестират, сочат данните. Само 24% от българите спестяват пари, докато 73% не спестяват. 84% от българите разчитат само на доходи от заплата и/или пенсия.
Проучването показва, че българите отчитат леко подобрение в жизнения си стандарт спрямо предходната година, но с минимални промени. Мнозинството живее без собствени спестявания, а тези, които инвестират, са малка част, което показва, че финансовите възможности на повечето домакинства са ограничени, но също демонстрира и недостатъчно добра финансова култура.
Над половината българи (53%) определят жизнения си стандарт като среден, а за 6% той е по-скоро висок. Спрямо 2023 г. се отчита леко подобрение на благосъстоянието на българите, като делът на тези, които определят стандарта си като по-скоро висок, расте с 2 процентни пункта, а с 1 пр. п. се покачва делът на хората от т. нар. средна класа. В същото време с 3 пр.п. спада делът на хората, които определят доходите си като ниски или много ниски.
Делът на онези, посочили стандарта си на живот като „много висок“ обаче, остава под 1%.
Делът на българите, които спестяват пари, се е повишил спрямо предходната година и достига 24%. Същевременно огромен процент от хората в страната все още живеят „ден за ден“ и не могат да разчитат на дългосрочна финансова стабилност (73%).
Делът на онези, които инвестират, се е повишил с 1 пр. п. през 2024 г. спрямо предхондата година, но все още масово хората не са приели този модел като начин да запазят и увеличат своите доходи (90%). Причина може да бъде липсата на знания по темата за парите, неосъзнатата нужда от инвестирането и други, отчита изследването.
15% от пълнолетното население на страната получава страничен доход извън основното възнаграждение или пенсия, докато година по-рано делът им е 14%. Въпреки лекото покачване на този процент все още по-голямата част от хората (84%) разчитат само на заплата, което ги поставя в финансово неизгодно положение и тяхното благосъстояние зависи пряко от икономическата световна и национална обстановка, инфлацията, както и други външни фактори, показват данните.
45% използват онлайн банкиране (с 1 пр.п. повече от предходната година), а малко под една пета (17%) заявяват интерес към използването на дигитални вместо печатани пари. Според данните все още се наблюдава скептицизъм към използването на дигитални пари – вероятно заради липсата на достъпна информация за дигиталните активи/пари и ниската финансова грамотност.
Очакванията на 28% от българите са през тази година стандартът им да се подобри, а 15% смятат, че по-скоро ще се влоши. Близо половината (45%) от пълнолетните българи не очакват промяна. Това е единственият показател, по който се отчита леко влошаване спрямо предходната година, което се дължи на покачване на дела на тези, които мислят, че стандартът им няма да се промени.
Мнозинството от българите (68%) не смята, че увеличаването на данъците ще има положителен ефект върху стандарта на живот, докато на обратното мнение са 11% - с 4 пр. п. повече спрямо предходната година. Регистрира се и висок дял (21%) на хора, които не могат да преценят, което показва недостатъчно добра осведоменост по темата.
„Според резултатите от проучването българите за поредна година не инвестират, масово не спестяват и не мислят дългосрочно за финансовото си спокойствие и подобряване на живот. Разчитат на живот от заплата до заплата и/или пенсия и не се грижат за изграждане на допълнителни източници на доходи. Финансовата грамотност и обучението за това как да взимаме финансови решения, които подобряват живота ни не се изучават активно в училищата и държавното образование. В същото време, развиването на умения за взимаме на информирани и рационални финансови решения е задължителна основа за изграждане на богато и проспериращо общество с високи доходи“, коментира Георги Захариев, изпълнителен директор на Finance Academy.
