"Украйна нападна Русия!"; "Кръв се проля по руската граница!"; "Путин: Русия направи всичко възможно за мира в Украйна"...

Това не са измислени заглавия. През тях сръбските таблоиди видяха кризата в Украйна в часовете тъкмо преди руският президент Владимир Путин да признае контролираните от сепаратистите територии в Донбас, Източна Украйна, за независими, пише dnevnik.bg.

Информационният поток в западната съседка само напомня за натиска, под който се оказа Белград в настоящата криза. Сърбия има топли отношения с Русия, но признаването от световна сила на части от друга държава за независими ѝ е до болка познато от собствения ѝ опит с Косово (чиято независимост пък Москва блокира). Дезинформационната атака на таблоидите само напомня, че президентът Александър Вучич от днес - малко над месец преди избори за всички власти в държавата - се изправя пред дилема.

"Огромна офанзива"

Някои сръбски потребители на социални мрежи коментираха с най-голямо учудване публикацията на "Информер" - най-многотиражния таблоид в страната, познат с добрите си връзки с властта.

Той не е единственият в тази категория: заедно с други вестници получава щедри реклами на държавни предприятия и средства по държавно финансирани медийни проекти.

В текста се отбеляза, че руската армия убила петима украински войници, а Киев започнал "огромна офанзива срещу Донбас, прицелвайки се в цивилни жертви".

Това се основава както на публикациите за обстрел от двете страни между Киев и сепаратистите, така и на руското съобщение за проникване през границата в понеделник. Дори руските служби обаче бяха по-предпазливи от "Информер": контраразузнаването обяви проникналите от Източна Украйна (от територии, които Киев не контролира) диверсанти за "неизвестни". Дори нямаше потвърждение, че инцидентът се е състоял.

Друго заглавие на първа страница гласеше: "Американците тласкат света към хаос". За да няма съмнение обаче, че редакцията е запозната с обстановката, с много по-малки букви и много по-ниско на страницата имаше и трето: "Путин нарежда армията да влезе в Донецк и Луганск" (имат се предвид първите укази в Москва, които създадоха още в понеделник впечатлението, че Русия се готви незабавно да изпрати миротворци). Самото признаване на "народните републики" бе едва на четвърта страница.

В "Српски телеграф" се виждаше и заглавието: "Путин разкъса Украйна така, както Западът направи със Сърбия!" Както пишеше на първата страница на вестника, "Путин праща войска да свърже Сърбия и (Република) Сръбска". Според вестника това става за ужас на британците - интерпретацията е на стар, изваден от контекста цитат на външния министър Лиз Тръс за Русия и Балканите.

Във "Вечерне новости", който някога бе собственост на сръбската държава, на първа страница бе достъпна същата информация: за нарушаването на руската граница.

"Жестока пропаганда против Русия в хърватски медии: срамно критикуват Путин, засегнаха и Шешел", е заглавие в "Србиjа данас", което има предвид лидера на Сръбската радикална партия. Гневът е насочен срещу твърдението на хърватски журналист, че Путин звучал като Шешел с ядрени оръжия.

Между уважението към Украйна и натиска на медиите

На тази ситуация обърна внимание и самият Вучич: той изтъкна, попитан от журналисти за конфликта, че, от една страна, съзнава натиска, на който ще бъде подложена Сърбия да заеме ясна позиция.

"Украйна нападна Русия: в Сърбия медиите застанаха зад Путин, Вучич - не съвсем

От друга, макар Сърбия да уважава териториалната цялост на Украйна, трябва да се има предвид, че медиите ѝ винаги избират страната на Русия.

Видимата в сръбските медии част от натиска бе европейската: Брюксел заяви, че Сърбия трябва да приеме европейските санкции срещу Русия и да се нагоди към тях, доколкото в хода на преговорите с ЕС съгласува външната си политика с него. Вучич обясни преди дни, че Белград е в трудна позиция политически и икономически и вече изпитва натиск на гърба си, а и каквото и да реши, ще пострада тежко от цените на горивата.

Невидимата бе руската: на 28 февруари, седмица след признаването на "републиките" в Донбас, в Белград пристига секретарят на съвета по сигурността Николай Патрушев, който ще разговаря с Вучич за бойците от Западните Балкани, сражаващите с Украйна. Това стана след твърдения на руския външен министър Сергей Лавров за такива случаи в Албания, Босна и Херцеговина и Косово. Освен това двамата ще говорят за "сътрудничество в сигурността" предвид сегашната ситуация. Според някои наблюдатели има риск Патрушев да окаже натиск за признаване на "републиките" в Донецк и Луганск - и дори да "флиртува" за целта.

Страх от хаос

Президентът даде да се разбере, че решението на Путин го тревожи. По думите му цялата структура на сигурност в света се променя. "Всичко, което знаехме вчера, вече не съществува", каза Вучич в Монако. "Виждаме, че мирът вече не е нещо прието за даденост."

Едновременно с това медиите в Сърбия са 80% проруски, а другите 20 на сто са "против". В тази обстановка Вучич се готви до 48 часа да отговори на ЕС за позицията спрямо Русия. Това ще стане след започващи днес срещи със западни представители, които той изтъкна като разговор с "пет от най-развитите страни" - между тях Великобритания, Франция, Германия, Италия и САЩ.

Тежестта на общественото мнение се усеща не само през медиите. Известни сърби са на проруски позиции. Тъкмо в деня на признаване на ДНР и ЛНР един от тях - режисьорът Емир Кустурица - бе обявен като режисьор на Централния театър на руската армия. При това поканата е на министъра на отбраната Сергей Шойгу. Кустурица обяснява, че планирал да екранизира сюжети по съветския "Летят жерави" (за Втората световна война) или "Животът е чудо" (за времето на югославските войни, режисиран от самия него).

Силно проруска е и част от опозицията. Според някои мнения опасението на Вучич е, че отчуждението от Русия може да предизвика хаос във вътрешнополитически план; а именно това президентът иска най-малко.