• При ръст на БВП с 3.1 % изгледите за региона на Централна и източна Европа изглеждат по-добри от тези за Западна Европа (еврозона 1.0%);
• Възстановяването обаче е на две скорости - някои държави показват бърз растеж, а други изостават;
• Корпоративният сектор се развива по-бързо от този на домакинствата.

Това са основните изводи в последния анализ на "УниКредит Груп", наречен "Растеж на Централна и Източна Европа с две скорости на възстановяване". В него още се посочва:

Начинът, по който досега страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се справяха със световната криза, доказа че широкоразпространените тревоги и скептицизъм за устойчивостта на икономиката на региона са били преувеличени. Възстановяването вече набира ход и икономистите от "УниКредит" увеличиха прогнозните цифри за ръста на БВП за 2010 от 2.8% до 3.1% (средна стойност за целия регион). Стабилни позиции заемат Турция (5.6%), Русия  (3.4%) и Словакия (3.5%), докато други страни по-бавно се възстановяват от рецесията - като Хърватия (-1.5 %) или България (-1.0).

С други думи, възстановяването остава двускоростно за региона, обобщават икономистите. Основните рискове идват от еврозоната, в която отново се проявява напрежение от финансовите пазари, подсилено от тревогите за държавния дълг.    

Анализът за България: Най-лошото е зад гърба ни

Въпреки прогнозата че България е сред страните, които сравнително по-бавно ще възстановят икономиките си, най-лошото е зад гърба ни, посочват икономистите на "УниКредит Булбанк".

Те обясняват  по-благоприятната цифра на растежа на БВП през първото тримесечие на 2010 (-3.6% на год.база) в сравнение с 4-то тримесечие на 2009 (-5.9%) изцяло с по-силното външно търсене. Стабилното темпо на увеличение на износа обаче няма да бъде достатъчно, за да генерира устойчиво възстановяване. „Все още няма признаци външният подем, застрашен от кризата с държавния дълг в Европа, да води до по-силно вътрешно търсене", се посочва в анализа. Според експертите ребалансирането на пазара на труда ще продължи, като заплатите и заетостта все още ще са подложени на натиск надолу. Ребалансирането на външната позиция, от друга страна, е по-бързо от очакваното.

Въпреки разликите в представянето на страните, които ще продължат и през идващите месеци, няколко индикатори на растежа, свързани с индустриалното производство и износа, потвърждават, че възстановяването остава в ход.

Русия и Естония се откроиха с ускоряването на своето развитие си през последните три месеца, с което показаха своя сериозен потенциал. При силно увеличено търсене както от Азия, така и от Западна Европа, износът продължава да бъде ключовият източник на растеж за региона. Това, разбира се, носи ползи най-вече на страните с експортноориентирани икономики, отчитат от "Уникредит".

Двете скорости на възстановяването: корпоративният сектор надиграва потребителския

Поради прилагането на ограничителни мерки в отговор на фискалните проблеми и все още високата безработица, частното потребление остава ниско и в идващото тримесечие не се очаква промяна в тази картина, отчитат анализаторите на УниКредит. Обратно, динамиката на кредитиране е много слаба, а растежът на заплатите е по-бавен сега, отколкото в пред-кризисния период, което се съчетава със слабото развитие в сектора на частните потребители. Така очакванията на експертите от УниКредит са, че потребителското търсене на местно ниво ще продължи да изостава, а износът ще остане основният двигател на възстановяването и на ускореното промишлено производство.

Добрите новини по отношение на местното развитие са, че някои държави предприемат широко-обхватни програми за развитие на инфраструктурата. В примери: Полша и Украйна са в процес на подготовка за провеждане на Европейското първенство по футбол през 2012 г., Казахстан е на път да модернизира своята инфраструктура, Русия се подготвя за Олимпийските игри Сочи 2014, Сърбия също работи по няколко текущи проекта. Тези програми се разгръщат на фона на увеличена строителна дейност. Като цяло, ЦИЕ регионът остава важен двигател на растежа, с голям потенциал и бавно, но стабилно възвръщане на доверието в края на кризата.