Площите с бобови култури са намалели десет пъти за последните 10 години. Това заяви директорът на Добруджанския земеделски институт доц. Иван Киряков.

Той се позова на данните, публикувани в годишните бюлетини на агростатистиката към Министерство на земеделието и храните.

През 2001 г. у нас са били засадени 107 604 дка с фасул, а през миналата – едва 15 414 дка, каза ученият. По думите му, стопаните отглеждат по малко фасул, най-вече за задоволяване на личните нужди. Големи полета с грах и боб вече няма. Леща пък изобщо не се гледа. Това, което консумираме е предимно от внос, съобщават от Селскостопанската академия.

От 2015 г. стопаните, които отглеждат протеинови култури - грах, боб, нахут, бакла и леща, ще получават 2 % повече субсидии за обвързана подкрепа по линия на директните плащания.

"Надявам се, че от догодина картината ще се промени и ще имаме възраждане на тези производства. Финансовият стимул ще изиграе положителна роля за това”, коментира Киряков.

Секция “Селекция на бобовите култури” в Добруджанския институт води селекция на нови сортове от зрял фасул, леща, пролетен фуражен грах, нахут и пролетен фий. До сега в научното звено към Селскостопанска академия са създадени и признати 19 сорта зрял фасул, 13 сорта леща, 4 сорта пролетен фуражен грах, два сорта нахут и един сорт пролетен фий.

Зрелият фасул е отличен предшественик за повечето култури. Той оставя в полето 5-6 кг. на дка азот за следващата култура. Затова агрономите препоръчват поне 10% от обработваемите площи да се засаждат с бобови култури. Цената на сертифицираното семе е 5 лв., а на дка са нужни около 10-15 кг.

Зрелият боб е експортен артикул с широк пазар. Той е един от най-рентабилните износни земеделски продукти с висока валутна възвращаемост, в порядъка на 550-600 щатски долара за тон, информират още от Селскостопанската академия.