В края на всяка календарна година класациите във всякакви области изобилстват. Испанският журналист Фернандо Наваро Сордо, специализирал се в европейските въпроси, предлага една по-необичайна класация, тази на 10-те най-ярки европейски
депутати на 2010 г. Класацията е  публикувана европейското електронно издание www.eurosduvillage.eu., съобщава италианският в. "Кориере дела сера", като изтъква, че 4 от 10-те ярки европарламентаристи са италианци, съобщава БТА.

На 10-о място е класиран испанският евродепутат с немско име Вили Майер, известен с дъжда си от комюникетата по най-различни поводи.  През 2010 г. Майер се открои и с 53-те си изказвания в Европейския парламент /ЕП/  и зададе в качеството си на евродепутат, общо 159 въпроса.

Преди него в класацията, на 9-о място, е сестрата на убития от мафията преди 18 години италиански съдия Паоло Борселино -  сицилианката Рита Борселино. В миналото тя държеше аптека в родния си град Палермо.  Животът й се промени през 1992 г. след убийството на брат й, когато тя реши да влезе в политиката. Тогава Рита Борселино създаде опозиционното движение Свобода, което надигна глас срещу организираната
престъпност в Италия, разкритикува връзките на политически фигури с мафията и се обяви за защитник на свободата на словото. Рита Борселино беше член на областния съвет на Сицилия. Миналата година кандидатурата й за евродепутат беше издигната от
 опозиционната италианска Демократическа партия. В ЕП Рита Борселино продължава да критикува италианските си колеги от десницата и от центъра заради тяхното сервилничене пред италианския премиер Силвио Берлускони.

На 8 място се озовава бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, който сега е най-конструктивният критик на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.  Белгиецът е известен като човек на компромисите и на диалога. Заради тези качества той беше фаворит през 2004 г. за приемник на Романо Проди начело на ЕК, но тогава Лондон не го подкрепи, защото беше против войната в Ирак. Днес Верхофстад е лидер на групата на Алианса на демократите и либералите за Европа, третата по важност формация в ЕП. Верхофстад се слави като динамична личност. Той е страстен фен на  на колоездачните походи из италианските области Умбрия и Тоскана. През последната година белгиецът написа няколко труда  - "Съединени европейски щати", "Как да излезем от кризата"  и Как Европа може да спаси света" - които бяха широко коментирани. Той зае и категорична позиция срещу дебатите за национална идентичност и разкритикува френското отношение към ромите. 

7-ма в класацията на испанския журналист е 39-годишната италианка Дебора Серакиани, известна с прякорите "Жана Д'Арк на италианската левица" или "Амели Пулен на политиката". Тя беше пратена в ЕП от италианската Демократическа партия /ДП/. За момента тя активно изпълнява мисията си на евродепутат в очакване на голямо завръщане на италианската политическа сцена. За привържениците на ДП, която е в ръководна криза и от години е абонирана за изборни поражения, Дебора въплъщава надеждите за реформи на италианската левица, редом с областния управител на Пулия Ники Вендола, сочен за бъдещ лидер на ДП. Според италиански анализатори самата Дебора дори един ден може да бъде първата жена премиер на Италия.     

На 6-о място е румънката Елена Бъсеску, дъщеря на румънския президент Траян Бъсеску, известна с прякора "Парис Хилтън на ЕП". Преди да влезе в ЕП, тя беше изградила кариера на манекенка, като изключим все пак един стаж в Европарламента. Младата дама твърди, че е учила политически науки в университета "Джеймс Мадисън" в САЩ, но засега никъде не се говори за получена диплома от това учебно заведение, пише испанският журналист, съставил класацията. Хубавата Елена си навлече много критики за липсата на политически опит и за маневрите й преди европейските избори да се представи като независима, а не като спусната в политика с парашута на роднинските връзки. Днес Елена почти всяка седмица участва в светски телевизионни емисии и редовно е на кориците на списанията в родната си.

На 5-а позиция се нарежда бившата френска министърка на правосъдието Рашида Дати, която стана евродепутат по неволя, след като президентът Никола Саркози я включи, без да се допита до мнението й, на челно място в листите за европейските избори миналата година. Още в началото на евродепутатския си мандат Дати не скри отегчението си от новата си роля. Пред журналист на френската телевизия Ем 6 тя намекна, че възприема евродепутатската си мисия като наказание. Дати направи този
коментар, като си мислеше, че думите й не се записват, но се оказа, че не е така и те бяха излъчени в ефира. Десет месеца по-късно тя беше автор на един от най-комичните лапсуси сред евродепутатите,  когато вместо за "инфлация" заговори за
"фелацио". Иначе Дати не се прояви през 2010 г. като активен евродепутат. Тя подписа едва 3 петиции в Европарламента, не изготви нито един доклад и не написа нито една декларация. Все пак тя направи опит да получи мандат за изготвяне на доклад на
ЕП за спекулативните фондове, но нейните колеги от френската управляваща партия Съюз за народно движение /СНД/ й попречиха с аргумента, че има прекалено малък опит в тази насока. Докладът беше поверен в крайна сметка на колегата й от СНД Жан-Пол Гозе. 

На 4-о място отново е представител на Италия - евродепутатката Личия Ронцули. Тя печели тази завидна позиция до голяма степен заради дъщеричката си Витория /името й в превод от италиански значи "победа"/. Едва-що навършила 44 дни, Витория имаше честа на 20 октомври да се озове в пленарната зала на Европарламента в Страсбург. По този начин Ронцули даде красноречив пример за усилията на съвременните жени да съчетаят кариерата с майчинството. Появата на Витория именно на това заседание на ЕП не беше случайна. Евродепутатите точно тогава приеха удължаването на майчинството на 20 седмици. Личия Ронцули, която е депутат от партията на Силвио Берлускони Народ на свободата, също гласува в подкрепа на това предложение. Според някои анализатори този жест на Ронцули заличава донякъде лошото впечатление от нейните колеги от Европейската народна партия, които гласуваха в по-голямата си част срещу удължаването на майчинството с аргумента, че това ще натовари националните бюджети. Личия обаче не беше първата европарламентаристка
дръзнала да доведе бебето си в пленарната зала. През март 2009 г. върху документите на депутаската банка пред датската парламентаристка Хане Дал неочаквано се появи нейният малък син. Сега се очаква и някой млад татко-евродепутат да повтори символичния жест на двете парламентаристки.

На 3-о място заслужено е поставен британският евродепутат Найджъл Фараж. Лидерът на британската Партия за независимост на Обединеното Кралство, открояващ се с розовите си вратовръзки, владее до съвършенство изкуството на красноречивата риторика, особено когато трябва да даде израз на евроскептицизма си. Заради този талант той много често беше привикван от председателя на ЕП Йежи Бузек да дава обяснения за изказванията си от парламентарната трибуна. По време на тези мъмрения обаче Фараж призна, че отново не е пропуснал да скандализира началника си, като вместо обичайното кафе, което Бузек му предлагал, той винаги настоявал за джин с тоник. Сред най-известните метафори на британеца са сравнението на президента на ЕС Херман ван Ромпой с мокър парцал за под /коствало му глоба от 3000 евро/, или дефинирането на лидера на европейските социалисти Мартин Шулц като политик обхванат от носталгията по нацизма. Фараж не пропусна и да заклейми ЕС като ултранационалистическа диктатура. За зла участ обаче изказванията на Фараж понамаляха след инцидента му със самолет през май. Тогава по време на кампанията за британските парламентарни избори малкият самолет, с който той пътуваше, се заплете именно в лозунг на неговата партия. Коментатори определиха случилото се като пример как човек плаща висока цена за идеите, които отстоява.

Може би по-талантлив от Фараж в красноречивите приказки е лидерът на Зелените в ЕП Даниел Кон-Бендит, който никога не е криел стремежите си да стане председател на ЕП или да оглави европейската левица, която продължава да е в търсене на своя силен лидер. Кон-Бендит е класиран на 2-о място сред 10-те най-ярки евродепутати. Той не пести енергия, когато трябва да защитава европейската кауза и винаги съумява да привлече вниманието на медиите. Сред по-забележителните му изказвания са призива "Затваряй си устата!", отправен  по време на пленарно заседание към Мартин Шулц. Кон-Бендит остро критикува шантажа на ЕС спрямо Гърция, "коалицията от лицемери" около Жозе Барозу и мекото отношение на ЕС към Китай.  От януари 2011 г.,
евродепутатът ще се изявява и като спортен коментатор по френския Канал плюс, където ще коментира мачовете в първата футболна лига на Франция.

Начело на класацията на най-открояващите се евродепутати на 2010 г. отново е италианец - Марио Боргезио, известен като политика-хулиган. Той е член на ксенофобската и евроскептична италианска партия Северна лига, съюзник на Берлускони в правителството. Испанският журналист, съставил класацията, припомня, че в миналото Боргезио участва в хулигански прояви, като дезинфекциране на влак в Италия, в който пътували цветнокожи и хора от магребски произход, изгаряне на убежището на чужденец-бездомник и докарването на стадо свине на терен, набелязан за строеж на джамия. През лятото Боргезио настоя за създаването на комисия в ЕП, която да накара националните правителства да  разсекретят архивите си, свързани с НЛО. Според него науката и хората ще спечелят много, когато научат тайните в тези документи. Боргезио атакува и прочутия Клуб Билдерберг, който, според него, е сред най-опасните врагове на човечеството. Боргезио смята, че този неофициален форум за размисъл, обединяващ 130 политици, журналисти, дипломати, не е бил създаден през 1954 г. в холандски хотел, чието име носи, а далеч по-рано, през Средновековието, и е докарал чумата в Европа. Боргезио обаче често пъти си противоречи. Той може да говори пред журналисти за сърдечен, открит и благоразположен поглед към исляма и същевременно на прояви на Северната лига да призовава членовете й да не се оставят да бъдат "изпързаляни от банда гадни мюсюлмански престъпници".  Боргезио смята още, че членовете на баската сепаратистка организация ЕТА са бойци за свобода, а поставянето на бомби може да бъде оправдано в името на целите за независимост. Според автора на класацията Боргезио не е изолиран феномен, а част от една тенденция, наблюдаваща се в Европа, на отстъпление от отстояването на общите европейски ценности.