София вече толкова е пораснала, че представата за нея е остаряла: това отдавна не е град, това е съвкупност от минидържави, често с ясно изразена граница и пропускателен режим помежду им. И както жителите на различните държави по света често имат сходни белези, така хората в София имат своите особености в зависимост от квартала, в който живеят.

ЛЮЛИНЧАНИН

Люлин е третият по големина град в България като инфраструктурата му включва всичко необходимо, за да не ти се налага да слизаш до центъра. Люлин е толкова голям, че даже си има собствен център, но за разлика от Жълтите павета, там няма синя зона и можеш да си паркираш тунингованата тройка, където си поискаш. Има люлинчани, които с гордост разказват, че от години не са излизали от квартала. То често няма и за какво – все пак в десетте микрорайона на Люлин има безброй кръчми, няколко пицарии, дискотека, всички хипермаркети на света и около хиляда сервиза. Заради тази самодостатъчност повечето хора, които прекарват времето си в квартала, постепенно заприличват на жителите на малките високопланински градчета – ходят по анцуг и развиват агресия към всеки външен елемент, който посмее да припари край блока им. За раздразнителния характер на люлинчани помага и различният климат – често там вали, когато в центъра грее слънце, а ветровете са непрестанно явление, даже според легендата част от градоустройствения план в соца бил да се издигне квартал, който да спира планинските циклони към остатъка от града. Вицовете за Люлин също не помагат за имиджа му – все пак никой не иска да наричат тунела, който свързва квартала му с другите части на София, ускорител за елементарни частици.

НАДЕЖДАНЕЦ

Основното качество на хората от Надежда е, че са тарикати – все пак това е кварталът, който доскоро имаше най-куция транспорт, а именно два автобуса и един кофти трамвай. Ако растеш в Надежда и нямаш пари, се налага да измисляш всякакви схеми за оцеляване, само и само да се пребориш с разстоянието. Ако растеш в Надежда и имаш пари, значи вашите са особен вид мазохисти. Кварталът също така разполага с огромен парк, за който никой по другите квартали не подозира, а именно Северен парк, където можеш да се отдадеш спокойно на всички пороци далече от дългата ръка на закона. Неслучайно Надежда е сред топ нарко дестинациите в София – самият DMX може да потвърди.

Гангстерският имидж на квартала обаче ще остане в историята – Надежда наскоро се сдоби със спирка на метрото, така че вече официално не може да бъде класифицирана като гето.

БОЯНЧАНИН

Бояна е софийското Ориндж Каунти – квартал, в който улиците са чисти, колите са нови, а хората усмихнати, сякаш живеят в друга държава. Технически погледнато, това наистина е така – Бояна е като острова от Lost, само че без хората с автоматите и странния звук от гората – късче от рая. Този квартал е елитарен от древността – все пак навремето Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, а по време на Втората българска държава там са живели аристократите. Сега пък там живеят президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание и всяка сутрин кордоните им порят задръстването на булевард „България”. В Бояна не можеш да живееш без автомобил, затова повечето пъти виждаш лицата на боянчани единствено през сваления прозореца на колата – тя е хитиновата им обвивка, която ги пази от света. А понеже те гледат живота през стъклото на луксозното си возило, повечето губят представа за Другата България и всеки път като ги видиш в друг район на София, те се държат все едно са от Швейцария – не са оттук и са за малко.

ЧОВЕКЪТ ОТ ЦЕНТЪРА

ИМА ОПРЕДЕЛЕН ТИП ХОРА, КОИТО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ НАЛОЖИ ДА НАПУСНАТ ИДЕАЛНИЯ ЦЕНТЪР, ПОЛУЧАВАТ ПАНИК АТАКА.

Те са горди от произхода си и не пропускат случай, в който да вметнат, че са родени и израснали на пъпа на София. Дори ако въпросният пъп вече е толкова мръсен и гнусен, че ако беше на човешко тяло, щеше винаги да е закрит с дебела фланела. Хората от центъра се подиграват на всички останали квартали – за тях няма значение дали си от Разсадника или от Левски Г, ако пред входа ти не е синя зона, значи си по-малко човек от тях. За разлика от повечето квартали, където проблемите са свързани с инфраструктурата и рискът да бъдеш безмилостно бит, в центъра хората страдат от липса на отворени до късно магазини и евтини кръчми. Нахалните съседи по входовете също създават допълнително напрежение за живущите, но основен враг са гостите от другите квартали. Хората от идеалния център са известни с коментаторската си натура, като под безмилостната сеч на словото им често попадат универсално харесвани неща в останалите квартали като слушането на поп фолк и гледането на реалити телевизия.

ЛОЗЕНЧАНИН

Лозенец е кварталът с най-много активисти на глава от население – представителите на квартала не обичат да делят жилищната си площ с никого, затова ревностно пазят улиците си от паркиращи коли, като вдигат чистачките им, дори това да им коства по някой шамар. Типичният човек от Лозенец обича квартала си, но гледа да не прекарва прекалено много време в него – забавлява се в центъра, пътува до вилата през уикендите, а лятото най-често е на къмпинг или пак в Лозенец, само че на морето. В Лозенец хората се обличат скейтърски, без значение дали са на 14 или на 40, и предпочитат западния модел на забавления пред балканските нрави, характерни за по-отдалечените части на София. Не са крайни сноби като хората от идеалния център, но пак са кисели и жлъчни, както само един кореняк софиянец може да бъде.

ЦЕНТЪР-ПЕРИФЕРИЕЦ

Кварталите в център-периферия са като градовете, гласени за областни центрове от едно време – някои процъфтяват, други са запустели и тъжни. Навремето Зона Б5 е планиран като квартала на мечтите, а сега по магазините там по обясними причини не продават лимонтозу и като цяло е от местата, където предпочиташ да не замръкнеш. От своя страна кварталите покрай Южния парк процъфтяват, а с тях и хората – майки бутат колички, бащи търкалят бирички и изобщо цари атмосфера на мир и разбирателство. Изобщо Стрелбище е толкова олд скул квартал, че там има не една, не две, а три видеотеки – просто типичният представител на център-периферия не обича да се променя и предпочита да еволюира със собствена скорост. Понеже кварталите в периферията са привлекателна дестинация за всеки със средни до нормални доходи, това са местата с най-еклектичен микс от лица, които можеш да срещнеш в кварталния магазин – от джуниър-мениджъри до джуниър-дилъри, ако си някъде в средата на хранителната верига, голям е шансът да живееш в Периферията.

МАНАСТИРСКИ-ЛИВАДЕЦ

Със създаването си Манастирски ливади моментално привлече новобогаташите с по-скромни доходи, които в бума на взимането на кредити преди финансовата криза инвестираха масово в апартаменти в района. Впоследствие голяма част от тях изпиха по една студена вода, защото през следващите години квартал имаше, но улици – не. В резултат на това голяма част от луксозно обзаведените апартаменти в Ливадите останаха необитаеми и започнаха да се дават под наем, което привлече масово млади хора с малко по-голяма претенция от панелка, но с доходи точно за такава. Типичният жител на Манастирски ливади не е от София и това е едно от първите места, където живее в столицата, като най-често е станал жертва на безскрупулен брокер, който го е излъгал в очите, че кварталът е комуникативен. Ако под комуникативен се разбира, че се налага да си говориш по 30 пъти с всеки, който се опитва да намери дома ти – без значение дали е приятел, таксиметров шофьор или доставчик на пици, да – Манастирски ливади е сред най-комуникативните места във вселената. Да живееш в този абсурд не минава безнаказано – все пак играта ти е да минаваш ежедневно по улици, които се вият като змията на старите 3310-ки, няма как да се чувстваш добре. Ако трябва да се опише кварталната емоция на жителите на Манастирски ливади – май най-правилната дума е „заблудени”.

ЗАТВОРЕН КОМПЛЕКСАДЖИЯ

Мечтата на всеки, който иска да покаже, че е нещо повече от другите, е квартал с пропускателен режим. Нещо като клуб, в който само ти и семейството сте ВИП. Затворените комплекси неслучайно се казват така – хората, които живеят там обикновено са затворени и пълни с комплекси. Освен това като всяко нещо в България тези луксозни квартали звучат добре на хартия, но в реалност са нещо като миниверсия на Люлин с басейн. Освен това, ако си парти настроен човек – имаш кисели съседи и ревящи деца на басейна, ако си от другата страна – имаш новоизлюпени музикални звезди, които вдигат прекалено много шум. Затворените комплекси са създадени с идеята за съвършеното миниобщество, но тя, както става по старите сай-фай филми, се е изродила в антиутопия. Все пак, ако се чудиш как ще познаеш човека от затворения комплекс – няма страшно, той ще ти го каже сам, при това някъде в самото начало на запознанството ви.

СТУДЕНТСКО-ГРАЖДАНИН

Кварталът на студентите неслучайно се казва „град”. Това е кръстоска между всички селища в България, защото с идването си в столицата всеки студент е донесъл парченце от родния си край. Софиянецът от Студентски град изпитва презрение към всички останали квартали, особено към Центъра, и винаги бърза да се прибере в домашния уют на общежитието си. Живущият в Студентски често страда от раздвоение на личността – от една страна, се чувства софиянец, защото живее в столицата, но, от друга, адресната му регистрация, номерата на колата и начинът на говорене остават завинаги регионални.

И двете дейности са особено популярни дисциплини, тъй като вместо на просветен център Студентски прилича по-скоро на град на греха. Изобщо цялостното настроение е на курортно градче и отсъствието на книжарници, но изобилието от капанчета, барове и дискотеки доказва тази теория. Затова истинският представител на Студентски има ясно подредени приоритети в живота и те се свеждат до онези три неща. Когато най-накрая се дипломира, той вече толкова се е привързал към този странен столично-провинциален хибрид, че даже и да си намери постоянна работа в София, остава да живее на общежитие с безкрайна серия от врътки, а в случай че се замогне, си купува апартамент ново строителство.

ПЕРНИЧАНИН В СОФИЯ

По официални данни 12 000 перничани работят в София, което за град с население от 80 000 души не е никак малко. Напук на слуховете не всички от тях носят ланец върху горнище от анцуг. Типичният перничанин се гордее дотолкова с произхода си, че разказва истории, които после се превръщат във вицове, кара голф, тунингован до поне 300 коня, и носи винкел, ей така за престиж. Освен това перничаните в София даже за миг не променят характерния си говор, без значение дали работата им го изисква или не.

Въпреки че от Перник произхождат разнообразни личности като Георги Димитров, Боян Радев и Луиза Григорова, при всички тях се усеща така характерната пробивност, бунтовност и като цяло борбен дух. Иначе софиянците засега могат да са спокойни, че перничани няма да превземат рязко пазара на труда в столицата – все пак, както гласи базираният на истинска история виц: „Един перничанин бил на интервю за работа и го питали какво може да работи. Той казал: „Моа да копам.” Интервюиращият попитал: „Друго?” „Е, па моа и да не копам”, заковал той. При всички случаи враждата между София и Перник обаче трябва лека-полека да се ориентира към приключване, защото скоро Градо на бизнесо и разкошу най-вероятно ще бъде квартал на София, при това със собствена метролиния, която се очаква да бъде завършена до 2020 година.