Фискалният резерв към края на първото тримесечие на 2015 г. е 11,1 млрд. лева. Това става ясно от консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2015 г., която финансовият министър Владислав Горанов представи днес на редовното заседание на кабинета.
От тези средства 10,1 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
В края на 2014 г. фискалният резерв беше 9,17 млрд. лева, тоест през първото тримесечие на тази година той е нараснал с около 2 млрд. лева.
Отчетен е излишък в размер на 257,1 млн. лв. (0,3% от прогнозния БВП). Той е резултат от от нарасналите приходи в сравнение с разходите по националния бюджет в размер на 156,2 млн. лв., към които се прибавя и остатък от европейските средства в размер на 100,9 млн. лева. В сравнение със същия перод на 2014 г. бюджетната позиция се подобрява с 1,4% от БВП.
По-високите приходи продължават да бъдат основният фактор за подобрението на бюджетното салдо, докато разходите се развиват съобразно заложеното във фискалната рамка. Темпът на нарастване на приходите изпреварва значително темпа на увеличаване на разходите, което води и до отчетеното подобрение в бюджетното салдо, се сочи в доклада.
Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец март възлиза на 5 937,4 млн. лв., което е 24,7% от планираните за годината приходи. Съпоставено с 2014 г., данъчните постъпления са нараснали номинално с 14,2% (737,7 млн. лв.). В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от косвени данъци, следвани от приходите от социално и здравноосигурителни вноски.
Неданъчните приходи са в размер на 1 079,9 млн. лв., което представлява 32,3% изпълнение на годишните разчети. Това е с 221,4 млн. лв. (25,8%) повече спрямо края на март 2014 г., което се дължи основно на по-високия размер на постъпленията от държавни и общински такси и други неданъчни приходи.
Постъпленията от помощи от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 779,1 млн. лв., което е 26% от годишния разчет. Само през месец март в частта на помощите по сметките за европейски средства са постъпили 522,5 млн. лв., възстановени към България от Европейската комисия по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към края на първото тримесечие на 2015 г. възлизат на 7 539,4 млн. лв., което е 23% от годишните разчети. Нелихвените разходи са в размер на 6 974,6 млн. лв., което представлява 22,8% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към 31.03.2015 г. са в размер на 6 208,8 млн. лв. (24,6% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 765,8 млн. лв. (14,2% от разчетите към ЗДБРБ за 2015 г.). Лихвените плащания са в размер на 262,8 млн. лв. (30,2% от планираните за 2015 г,). Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2015 г. от централния бюджет, възлиза на 301,9 млн. лв.
По време на блиц контрола от парламентарната трибуна премиерът Бойко Борисов заяви, че Закона за бюджета се спазва стриктно. Министър-председателят даде пример средствата във фискалния резерв и коментира, че правителството е пестеливо в харченето, спазвайки стриктно Закона за бюджета.
"В рамките на бюджета целта ни е да покрием дефицита и да се направят плащания. Когато има инвестиционна програма, ще ви информирам”, пое ангажимент той. Борисов подчерта, че само където е било необходимо, са се отпускали допълнителните средства и даде пример с парите за пенсиите, ремонтите на автомагистралите "Тракия” и "Хемус”, както и отпуснатите средства за тютюнопроизводителите.
Данните доказват категорично, че политиката, която води правителството, допринася за подобрение в бюджетното салдо. Радостен съм, че успяваме едновременно да строим големи инфраструктурни проекти, да помагаме на пенсионерите и социално слабите, да повишим приходите и да спестяваме”, коментира премиерът по-рано във Фейсбук.
Източник: iNews