Още в изконните земи на старите българи преди заселването им отвъд и отсам Дунава са действали строги и справедливи правила под формата на писани и неписани закони. Още оттогава е известно, че по време на хвърлянето на хайвера на рибите, оповестявано сред населението със съответната "луна", риболовът се е забранявал за определено време и нарушенията са се наказвали със смърт на мястото на престъплението. Тези правила действат и при създаването на Първата българска държава в днешните ни земи, съобщиха днес по повод Никулден От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Декрет № 19 от 1880 г. - Правилник върху риболовството в Източна Румелия

Първият държавен акт за регулиране в областта на риболова е Декрет № 19 от 1880 г. Публично-административен правилник върху риболовството, издаден от генерал-губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди - паша в Пловдив.

Този акт се отнася основно за реда за извършване на риболов и забранения за риболов размножителен период. Въвежда се забраната за ползване на определени риболовни уреди, средства и методи: "Чл. 2. Ловенето на рыба съ варъ, млечокъ, липянъ, балъкъоту, динамитъ, пушка и други подобни средства, които тровятъ или поразяват рыбата на купъ, е запретено", както и наказателната отговорност на нарушителите, според която глобите се движат от 20 до 500 гроша и затвор от 3 до 30 деня."

Закон за риболовството в Българското Княжество от 1883 г.

Още преди Съединението на Княжество България с Източна Румелия Княз Александър І утвърждава с Указ № 42 от 4 януари 1883 година "приготвенний отъ Министерството на Обществените Сгради, Земледелието и Търговията и разгледанний отъ Държавний Съветъ "Законъ за риболовството въ Българското Княжество", обнародван в Държавен вестник брой 15 от 10 февруарий 1883 г. Той съдържа 4 глави, а именно: 1. Общи разпореждания; 2. Позволение за риболовство ("позволителенъ билетъ"); 3. За надзора; 4. За наказанията (като, глобите са от 5 до 50 лева).