Днес се навършват 133 години от подписването на първия устав на Българската народна банка (БНБ). Това става на 25 януари 1879 година, а уставът е подписан от руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков. Официално банката е открита на 23 май 1879 г.

Уставът е съставен от Константин Бух, чиновник във финансовия отдел на Временното руско управление в България. Според този документ БНБ се учредява като правителствен кредитен институт. На 6 юни 1879 година се извършва и първата банкова операция - министърът на финансите внася 2 млн. златни франка уставен капитал на банката.

Банката е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

По силата на Закона за учредяване на БНБ от 27 януари 1885 г. банката става държавно кредитно учреждение, става емисионен институт и й се дава право да издава банкноти.

През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности - като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка.

По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти. След финансовата криза от 1899-1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт.

Под натиска на правителството между 1912 и 1924 г. банката отпуска значителни кредити на централната и местната администрация, което намалява размера на кредитите за частни клиенти. Две години по-късно е приет нов Закон за БНБ, с който предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено, а банката получава значителна автономия, както и възможности за административна намеса на банковия пазар.

Законът за народната банка е  чувствително променен и през 1937 г., като БНБ е принудена да финансира подкрепяни от правителството проекти в нефинансовия сектор.

Със смяната на властта се променя и статутът на народната банка. Това става през 1947 г.  Тогава правителството на Отечествения фронт, оглавявано от Комунистическата партия, национализира всички банки, като повечето от тях са присъединени към БНБ.

Тя е преобразувана по съветски образец и е превърната в отчетен и контролен орган в рамките на плановото стопанство. От 1947 до 1962 г. са проведени парични реформи, засегнали значително частните спестявания, тъй като са обменени само част от парите в обращение.

От 1952 г. започва да функционира Монетният двор, в който се произвеждат всички разменни монети в страната. За кратко през 1969-1971 г. и отново след 1980 г. обслужването на  текущата стопанска дейност е отделено от БНБ и тя отново функционира като класическа централна банка.

След промените от 1989 година започват нови промени за банката. През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, който отново дава относителна автономия на БНБ. Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева.

Това довежда до финансовата криза от 1996-1997 г., след което в страната е въведен режимът на паричен съвет или т.нар. валутен борд. Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ.

Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите ѝ за кредитиране на търговските банки са силно ограничени. През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София, която да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита. През 1999 г. е извършена последната деноминация на лева.

Източник: wikipedia.org