Издръжката на живот е нараснала с 3,6% на годишна база, а само за първото тримесечие на 2012 г. - с 2%. Общата сума на издръжката е нараснала до 547,40 лв. на човек от четиричленно домакинство. Това означава, че общо този тип домакинство месечно трябва да разполага с 2 189 лв. за да посрещне текущите си разходи. У нас бедността се стабилизира около 23%, което е доста висок процент. Това стана ясно по време на пресконференция на КНСБ, на която бяха оповестени резултатите от изследване на синдиката за издръжката на живот.

От януари 2013 година всички пенсии и бюджетни възнаграждения да бъдат увеличени минимум с 10%, настоя лидерът на синдикалната конфедерация Пламен Димитров, предаде iNews.bg. 

"Тази политика на рестрикции, която се прилага вече 3 години и която е безпрецедентна по своя обхват и продължителност, е погрешна и задълбочава проблемите. Крайно време е да се премине към друг метод на стимулиране на икономиката и това е вътрешното търсене. Настояваме за повишаване на всички доходи най-малко с 10%. За тези 3 години натрупаната инфлация е от порядъка на 9,7%. Новият размер на минималната работна заплата през следващата година трябва да бъде от порядъка на 300-350 лева. Ние със сигурност ще настояваме за 330 лева нова минимална работна заплата от 2013 г.", обясни от своя страна директорът на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ Любен Томев пред БНР.

Основните фактори, които влияят върху нарастването на издръжката на живот, са новите акцизи върху природния газ за стопански нужди, поскъпването на петрола в световен мащаб, увеличението на цената на природния газ, както и цените на хранителните стоки, които също бележат значителен ръст от 2,6% през първото тримесечие.

Едно от сериозните пера в домакинските бюджети – за осветление, отопление, енергия, e нарасналo със 7% на годишна база. Бензин, моторни и смазочни маса – с 9,1% само за тримесечието. Бензинът - с 12,7% само за 3 месеца, дизеловото гориво – със 7,2%. Всичко това са разходи, които са второто по значимост перо след хранителните стоки в домакинските бюджети.

Притеснителното в случая е, че в условия на криза има висока инфлация и то при стоки и услуги, които касаят средните и дори и бедните българи. "Ако погледнем в годишен разрез, през 2011 г. вследствие точно на тези неблагоприятни тенденции, общият доход на едно лице от домакинство е спаднал в реален израз с 0,9% спрямо 2010 г., средната пенсия е намалила покупателната си способност с 3,1%, минималната пенсия – с 4%", обясниха от КНСБ.

"Единствено минималната работна заплата запазва покупателната си способност и то благодарение на увеличението от 1 септември миналата година. При средната работна заплата имаме нарастване от 4,4%, но тук отбелязваме структурния ефект, който влияе, т.е. свиването на заетостта, излизането предимно на неквалифицирана работна сила от заетост, което изкуствено повишава средната работна заплата", посочи Томев.   

Има тенденция на спад в промишленото производство. Спада също инвестиционната активност с 2,6%. И износът бележи негативна тенденция. Наблюдава се и продължаващ спад в потреблението – с нови 6,4% е намаляло то през февруари. Не е нормално при спадащо потребление да се повишават цените, категоричен е Томев. За 17-и пореден месец се отчита нарастване на депозитите, но не се знае кой и какви суми притежава.

Наполовина са намалели за две години българите, които имат спестявания. През 2010 година 14% от сънародниците ни са посочили, че са спестили пари, а през 2011 са 7%. По данни на БНБ спестяванията на населението са 32,5 млрд. лв. Според изследването на КНСБ тези пари са спестявания на 511 хил. души, което прави 7% от населението. 46% от тях или около 250 хил. души имат спестявания до 1000 лв., а около 60 хил. души има спестени над 5 хил. души.

От второто тримесечие на 2010 г. е постоянна тенденцията разходите на домакинствата да са по-големи от приходите. Тези данни показват, че се задълбочава неравенството и поляризацията в доходи и спестяванията на населението.