След две години в пандемия, посрещнахме 2022-ра с очакване за нормализиране на живота, ръст на доходите и … спокойствие. Надеждите ни обаче не се оправдаха. Още през февруари светът се изправи пред нова битка – този път на военния фронт, заставайки от двете страни на барикадата, издигната от Русия и Украйна. Тя повлече надолу икономиките на държавите в Европа и не само, а хората прибавиха към физическия страх притеснения от несигурния живот на фона на високата инфлация и ниските доходи, които далеч не могат да догонят темпа, с който растат цените на стоките и услугите. И въпреки че в последно време инфлацията дори тръгна леко надолу, мнозинството от българите посрещат скромно и без повод за оптимизъм Новата година, обобщава БНР.
Изпращаме поредни 12 месеца, в които страната ни не се отлепи от дъното на класацията за най-ниски доходи и най-много работещи бедни сред населението на Европа. И ако в началото на 2022 г. бяха заложени две основни икономически цели – овладяване на инфлацията и намаляване на неравенствата сред населението, то вече в края на периода можем да потвърдим, че нещо през годината се обърка и вместо да подобрим материалното си състояние, ние, българите, отново бяхме призовани да отидем да гласуваме и то на поредните, оказали се безплодни парламентарни избори. Докога ще е така и има ли светлина в тунела?
Доза оптимизъм откриваме в думите на икономиста Лъчезар Богданов:
"2022-ра, до момента, за който имаме статистически данни, е доста добра от икономическа гледна точка година – посочи анализаторът в интервю за Радио България. – Ние не просто се възстановихме от пандемията и проблемите, които тя предизвика в световната и в българската икономика, но имаме доста приличен икономически растеж, безработицата е на рекордно ниско ниво, а ръстът в доходите в частния сектор е очевиден. Имаме исторически рекорди на индустриалното производство и на износа. Туризмът се възстанови след пандемията и на практика отчетохме много силна година. В дигиталните услуги компаниите за поредна година отчитат много добри резултати. Негатив е ценовата енергийна криза. Отваряйки една скоба, че ние дори нямаме енергийна криза в смисъл на проблеми с доставките или недостиг на електричество. Проблем нямаме и с природния газ, въпреки спрените доставки от Русия. Нямаше прекъснати доставки за бита, както и за топлофикациите и бизнеса – проблем остава единствено цената. И стигаме до голямата промяна – това е високата инфлация или ръст на потребителските цени, което прави картината различна от предходното десетилетие. С други думи, икономиката работи, компаниите се справят добре, пазарът на труда има добри показатели, но имаме отчетлив ръст на потребителските цени и съответно това доминира в анализа на случилото се през годината."
"България е силно отворена икономика, така че възстановяването на големите мощни икономики, почти директно се пренесе върху по-добри условия и повече търсене на продукцията и на българските производители и туристическите ни дестинации. Това беше до 2022 г., но картината малко се заоблачава за следващата година – инфлацията, реакцията на централните банки и много рязкото затягане на паричната политика с по-високи лихви и по-труден достъп до кредит, безспорно ще се отрази на икономическата динамика. Всичко, което зависи от размера на лихвите, ще бъде засегнато. Трябва да се готвим за такава картина, която да доведе до овладяване на инфлацията, но и до свиване на дейността на някои предприятия и вероятни съкращения на работници."
Друга важна тема, която занимава икономисти и анализатори в това турбулентно време е готовността на България за членство в еврозоната, обявено като цел за началото на 2024 година: "Имаме вече 20-годишна история от първите намерения да се присъединим към нея някой ден, още дори със самото приемане на валутния борд в България" – отбелязва Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ:
"Конкретните стъпки, които сме изминали през последните 4-5 години са: писмо за намерения, ангажименти, които да изпълним, за да влезем във валутния механизъм, влизане в чакалнята, две години престой вътре, после имахме заложена дата за 2024 г. – това е дълъг процес, който следва своята логика. От тук нататък въпросът пред нас е дали ще успеем да извървим необходимите стъпки. Влизането в Еврозоната, или пък оставането извън нея, не е нещо, което автоматично обръща нашата икономика в положителна или в отрицателна степен. Нашето благоденствие зависи от политиките, които възприемаме – фискална, промени на пазара на труда, трансформация на икономиката към по-висока добавена стойност. Факт е, че в нея има някои елементи, които могат да ускорят тези процеси. Да кажем – покачване на кредитния рейтинг, добри послания към външния свят, потенциална възможност за привличане на инвеститори и не на последно място по-голяма доза сигурност. Все пак външните анализатори и кредитните агенции оценяват валутния борд като потенциален риск за инвестиции. Така че, ако влезем в еврозоната тези оценки ще отпаднат от само себе си."
