Преди 22 години, на 10 ноември 1989 г., Централният комитет на БКП освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност в партията. Политическият акт се приема за начало на демократичните промени в България.
Днес, след множество и безспирни лутания от едни политически идеи и обещания към други, редувания на ентусиазъм с разочарования, надежди с обществена умора, някои постигнати общодържавни цели и редица оставащи далечни, със сигурност датата 10 ноември подлежи на разнообразни интерпретации и поражда палитра от емоции, коментира iNews.bg.
Редица политици си спомниха днес на кръгла маса за онези бурни времена. Заместник-председателят на Народното събрание Атанас Атанасов смята, че преходът не е завършил. "Ако имаше някакъв преход, той беше в преразпределение на собствеността - успешно за някои, но за по-голяма част от българския народ - не", допълва той. Резултатът, според него, е много сериозно разделение на бедни и богати у нас.
Атанасов не отрича постигнатото от предишните правителства, парламенти, но е убеден, че сериозните промени, които ще доведат България до по-модерно общество, започват сега.
Лидерът на ДСБ Иван Костов приемал със смях твърдението, че преходът е започнал преди 2 години. Според него никога у нас не е имало преход - посткомунизъм, предаде БТА.
"Свършил или не, няма съмнение, че българският преход беше най-дълъг и най-мъчителен и от всички страни нови членки на ЕС. Българските граждани платиха най-висока цена за прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество" , заяви Лютви Местан от ДПС, цитиран от bTV.
Според депутата от левицата Андрей Пантев до голяма степен промяната на 10 ноември е била симулативна. Попитан дали е възможно политическите сили да седнат отново на една маса и да потърсят обединение около новите приоритети на страната, проф. Андрей Пантев посочва, че "нашите политическите сили не лежат върху никакви идейни, а камо ли философски основи и затова всички си приличат като три капки вода".
Павел Шопов от "Атака" определи понятието "преход" като идеологема. Депутатът от е на мнение, че кръглата маса от 1990 г. изобщо не е била необходима и е нанесла повече щети на прохождащата българска демокрация, отколкото ползи.