24 май - Ден на българската просвета и култура

24.05.2011 | 10:13
по статията работи:
Празникът ще бъде отбелязан в цялата страна, както и в европейските институции
24 май - Ден на българската просвета и култура

Историята на празника

На 24 май отбелязваме Деня на славянската писменост и култура. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици

За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г.

---------------------

Честванията в страната

Националният празник на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май ще бъде отбелязан в столицата с тържествено шествие и официална церемония при паметника "Св. Св. Кирил и Методий" пред Националната библиотека.

Тържественото шествие ще тръгне в 10.30 часа от площада пред Националната художествена галерия. Възпитаници от духовната семинария ще носят иконата на светите братя Кирил и Методий. В шествието, начело с гвардейския духов оркестър, ще участват ученици от столичните училища, художествени състави, оркестри и ансамбли. Към него ще се присъединят президентът Георги Първанов, политици и представители на академичната общност.

В 11 часа при паметника на "Св. Св. Кирил и Методий" пред Националната библиотека ще започне официалната церемония, която Българското национално радио ще излъчва пряко.

Празничното шествие в Пловдив по традиция ще потегли от хуманитарната гимнация "Св. Св. Кирил и Методий". В университета "Паисий Хилендарски" студенти ще изпълнят откъси от художествени и музикални произведения и ще бъде прожектиран филмът "Срещи с Иречек".

Във Велико Търново общинската награда "24 май" и 1000 евро ще получи Мария Стоянова, дванайсетокласничка от езиковата гимназия "Професор Асен Златаров". Абитуриентката е пълна отличничка и носител на награди от национални и международни състезания по немски език.

В Плевен празничният ден започва с тържествен молебен на централния площад "Възраждане". Награди ще получат 51 дейци на образованието, изкуството и културата с принос към Плевен.

24 май е двоен празник за жителите на Балчик, тъй като честват и деня на своя град. На тържествена сесия в общината ще бъдат обявени новите почетни граждани: драматургът Стефан Цанев и покойният писател Ивайло Петров.

100-годишна икона ще предвожда празничното шествие в Добрич.

На шествието в Ямбол ученици ще носят 40 хоругви с ликовете на просветителите.

Ученици от Враца ще преминат в празнично шествие по централната пешеходна улица.

С ученическо шествие и голям концерт ще отбележат празника и в Русе. Вечерта ще бъдат връчени ежегодните награди за изкуство, култура, образование и наука.

В Ловеч ще се проведе традиционната лекоатлетическа щафета.

Годишните награди на община Смолян ще бъдат връчени по време на големия празничен концерт града.

С български народни песни и хоро бе открита изложба в Европейската комисия, посветена на 24 май

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, еврокомисарят по хуманитарната помощ, международното сътрудничество и реакцията при кризи Кристалина Георгиева и министърът на външните работи Николай Младенов откриха снощи изложба в централата на Европейската комисия в Брюксел, посветена на 24 май.

Експозицията представя българските обекти, част от световното културно наследство, включени в списъка на ЮНЕСКО. На събитието присъстваха българските евродепутати, дипломати, представители на българската диаспора в Белгия. Гостите чуха изпълнения на народни песни, а някои от тях, заедно с Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, се хванаха на Дунавско хоро. В своето приветствие към гостите комисарят Георгиева, която бе домакин на събитието, посочи, че кирилицата е най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света. Днес над 10 езика използват знаците на нашата азбука, векове от европейската история и някои от най-вълнуващите редове в европейската литература са изписани с нея, добави комисарят. По думите й милиони европейци са изписали за първи път на кирилица едни от най-ценните думи - "мама", "мир", "приятелство", "Европа". Комисар Георгиева допълни, че азбуката ни не е само в миналото, а и в настоящето, след като след присъединяването на България към ЕС тя е станала една от трите официални азбуки на Общността. Кирилицата е и азбуката на бъдещето, защото очакваме още страни, които я използват, да бъдат приети в ЕС, отбеляза Георгиева.

Министър Младенов приветства гостите на събитието и определи като един от "подвижните обекти" на българското културно наследство ръководителя на ЮНЕСКО Ирина Бокова. От своя страна в изказването си Бокова отбеляза традициите на толерантност на българското общество и призова този дух на толерантност, чието ясно изражение е било спасяването на българските евреи през Втората световна война, да се запази.

Изложбата на Държавния културен институт се състои от 16 мащабни фотографии на Александър Нишков. Те представят деветте български обекта, включени в списъка на световното културно наследство на организацията - Боянската църква, Мадарския конник, Ивановските скални църкви, тракийската гробница край Казанлък, древен Несебър, Национален парк "Пирин", манастира "Св. Иван Рилски", природния резерват "Сребърна", тракийската гробница от Свещари /Свещарската гробница/.

Славянската азбука ще бъде представена пред евродепутати и посетители на ЕП

По случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост евродепутатът Кристиан Вигенин съобщи, че предприема инициатива, с която да насочи вниманието на колегите му в Европейския парламент към кирилицата по нестандартен начин. Днес с помощта на група студенти, които са на посещение в ЕП по негова покана, славянската азбука ще бъде представена пред евродепутати и посетители на ЕП.

В обедните часове на две места в парламента студенти ще показват на интересуващите се минувачи как могат да напишат името си или избрани от тях думи на кирилица.

На ключови места в една от сградите на ЕП ще бъдат раздавани картички с буквите от кирилицата и упътване за тяхното произношение. Всеки евродепутат ще получи поименна картичка с името си, изписано на съответния език и на кирилица, с кратка историческа справка за славянската азбука, уточни Вигенин.

Днес той организира и среща на тема "Свобода, демокрация, социална сигурност. ЕС срещу страните-членки". На срещата победителите за 2011 г. от регионалния младежки конкурс за есе "Искам думата" на тема "Свобода или сигурност?" ще представят сборниците, в които са събрани най-добрите есета. Конкурсът е подготвен съвместно с Младежкото обединение на БСП и финалистите от четвъртото издание на инициативата "Стипендия Европа". На форума ще присъстват и представители на Центъра за европейски и международни изследвания.

Студентите ще разговарят за европейските и българските социални политики, за социалната сигурност и икономическите политики срещу икономическата криза, както и за възможностите на Европейския съюз да влияе върху националните решения в отделните страни, особено когато са застрашени свободата и демокрацията.

В срещата ще участват евродепутатите Стивън Хюс - зам.-председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП, Клод Мораес - координатор на социалистите и демократите в групата по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, както и председателят на Младежкото обединение на БСП Явор Гечев.

Българска делегация отбелязва 24 май в Рим

Денят на българската просвета и култура и славянската писменост, 24 май, ще бъде отбелязан и в Рим. В италианската столица още от неделя е наша делегация, която се оглавява от председателя на Народното събрание Цецка Цачева. По случай празника министри, депутати, представители на Светия Синод на Българската православна църква и на Католическата църква бяха на аудиенция при папа Бенедикт ХVІ. В Рим шефът на парламента ще посрещне и рождения си ден, който е днес.

Отбелязването на 24 май в италианската столица ще започне с посещение на базиликата „Сан Клементе". Там представителите на делегацията ни ще се поклонят на гроба на Свети Кирил, който се намира в криптата. Ще бъде отслужен и молебен.

След това делегацията ще бъде в базиликата „Санта Мария Маджоре", където през 868 година папа Адриан II благославя църковните книги, преведени на славянски език от светите братя Кирил и Методий. Така той на практика признава този език за богослужебен.

Предвидено е и посещение на храма „Св. Св. Викентий и Анастасий". Там български свещеници провеждат църковни служби. Храмът беше предоставен на нашата православна общност в Рим преди девет години от покойния папа Йоан Павел ІІ. Той се намира близо до прочутия фонтан „Ди Треви" и един от най-красивите в италианската столица.

От председателя на парламента Цецка Цачева настоятелството му ще получи като подарък каталог на изложбата „Българските светци IX-XIX в.", представена наскоро в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий".

Седмица на българската култура започва в Кипър

Сънародниците ни в Кипър и приятелите на нашата страна на острова ще отбележат Деня на българската култура и славянската писменост със Седмица на българската култура, която започва на 24 май. Тя се организира от посолството на България в Никозия и Съюза на българите в Кипър.

Седмицата на българската култура започва с изложба от плакати "Кирилицата и нейните послания към Европа". 30 плаката на известни български художници представят азбуката и българския принос в световното културно и духовно наследство. Изложбата ще бъде открита тази вечер от министъра на образованието и културата на Кипър Андреас Деметриу и българския посланик там Веселин Вълчев.

Концерт със симфонична музика е празничната проява на 25 май. Български музиканти, които живеят и работят в Кипър, и кипърски музиканти, завършили в България, ще изпълнят произведения на Панчо Владигеров.

В програмата на седмицата е включено и модно ревю на последната колекция на българската фирма "Зандали" с дизайнер Деница Иванова, което ще се състои на 30 май.

Продължават и честванията на 24 май в българските училища на острова. В българското училище в Паралимни е обявен литературен конкурс, посветен на Деня на българската култура и славянската писменост, и победителите ще бъдат наградени на тържеството на 25 май.

Децата от Никозия ще играят български народни танци в две прояви, организарани от кметствата на Никозия и Ларнака на 28 и 29 май. Българските ученици в Пафос ще участват в парадно шествие в града на 29 май, носейки портрета на светите братя Кирил и Методий.

Използвана е информация на Дарик радио, БТА, БНР, БГНЕС

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
Мъж е в бара, пие и изглежда навъсен. - Какво ти е на теб? – пита барманът. - Бях женен три пъти и три пъти станах вдовец. Барманът иска да знае подробности. - Ами, първата се отрови с...
На този ден 21.11   695 г. – Свети Вилиброрд е ръкоположен за пръв епископ на фризийците. 1344 г. – Започва строежът на сегашната катедрала "Свети Вит", когато епископът...