25 държави от Европейския съюз, заедно с България, късно в понеделник одобриха текста на фискалния пакт, който въвежда задължение за балансирани бюджети, и обявиха, че смятат да го подпишат през март, съобщава БНР.

Както се очакваше, в пакта не се включи Великобритания, а изненадващо и Чехия, която няма да се присъедини към документа заради сложната национална процедура по одобряване на подобни решения.

България и другите страни, които засега не са приели еврото, не получиха желания официален статут на наблюдатели в бъдещите отделни срещи на върха на Еврозоната. Беше им обещано обаче да участват, когато на тези срещи се обсъждат важни финансови и икономически решения, които ще ги засягат в бъдеще.

Това се оказа достатъчно условие за Полша, която заплашваше да не подпише пакта ако не получи статут на наблюдател. Решението е приемливо и за България, като премиерът Бойко Борисов подчерта, че тези отделни срещи ще се провеждат след редовните Европейски съвети във формат 27.

Европейските лидери приеха общ документ, който предвижда подкрепа за малките и средни предприятия, зелената икономика, енергийната сигурност и цифровите технологии. Ще се подпомага трансграничната мобилност на работници, а пари от еврофондовете ще се пренасочват за справяне с безработицата сред младите.

Пактът съдържа и призив за постигане на напредък в дискусията за координация на данъчните политики. Бойко Борисов обаче категоричен, че този текст не задължава страната ни да увеличава данъци, и че той не би подкрепил подобно решение.

"Ние сме го заявили ясно и имаме веднага ход – на първи март не подписваме, тъй като българският парламент няма да даде разрешение. Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо. Ние не казваме, че бихме могли да правим номера. Това беше лош прецедент – при 100% изпълнени критерии поради някаква друга причина, ние не сме все още в Шенген", заяви Борисов.

Президентът на Европейската централна банка приветства споразумението между европейските лидери за по-строги бюджетни правила. "Пактът е първата стъпка към фискален съюз и наред със споразумението за постоянния спасителен фонд (ЕСМ), със сигурност ще засили доверието в еврото”, каза Марио Драги.

"Фискалният пакт в Евросъюза няма да постави никакви изисквания пред Великобритания", увери британският премиер Дейвид Камерън. Според него лидерите на еврозоната трябва да направят още много, за да осигурят стабилност.

Строгата фискална дисциплина е много важна за еврозоната, още по-важно е страните от еврозоната да рекапитализират банките си, да сложат край на несигурността около Гърция и да издигнат преграда, достатъчна за справяне с кризата. Тези мерки не могат да чакат - рисковете са твърде големи. Нужни са незабавни мерки, за да може единната валута да се задържи.

Германският канцлер Ангела Меркел определи като "много важен знак” ангажимента на 25-те страни да заложат в законодателството си ограничението бюджетният дефицит да не превишава 0,5% от БВП.

"Направихме важна стъпка към съюз на стабилността. Това, че се решихме на тези допълнителни задължения, е много важно за онези, които наблюдават Европа и еврозоната отвън”, посочи Меркел.

Френският президент Никола Саркози отхвърли германския план за европейски бюджетен комисар с вето върху финансовата политика на гръцкото правителство.  "Не може да става и дума да поставяме която и да е страна под надзор. Това няма да е нито разумно, нито демократично и ефикасно”, коментира Саркози.