Досега в европейските институции са назначени 259 българи. Близо година и половина отнема кандидатстването за работа в европейските институции. Това обяви директорът на Европейската служба за подбор на персонал (ЕПСО) Дейвид Беърфийлд по време на информационна среща в Софийския университет "Св. Климент Охридски". На срещата присъства и еврокомисарят за защита на потребителите Меглена Кунева.

Беърфилйд представи пред студенти и медии начините за кандидатстване за работа в институциите не ЕС. Подборът преминава през три етапа. По време на първия етап, който според Беърфийлд е и най-трудният, кандидатите решават няколко онлайн теста за проверка на знанията им за функционирането на институциите на ЕС. Кандидатите трябва да знаят най-малко два езика на страни от съюза, върху които също има изпит. Вторият и третият етап са съответно писане на есе и интервю. До третия етап достигат около 15 на сто от кандидатите. Всички изпити се провеждат на втория език, който кандидатите са длъжни да знаят. В края на изпитната процедура ЕПСО прави списък с одобрените кандидати, който е валиден от 1 до 3 години. Повече информация за процеса на кандидатстване и за отворените свободни разботни позиции, за които текат конкурси, може да бъде намерена на сайта на Европейската служба за подбор на персонал.

Беърфийлд обяви, че ЕПСО е създадена преди 5 години и чрез нея са кандидатствали над 290 хиляди души от всички страни-членки на ЕС.

Запитан дали има институция у нас, която да подготвя желаещите за конкурсите, Беърфийлд заяви, че няма, но най-изчерпателна информация може да бъде получавана от Европейския информационния център у нас. В центъра кандидатите могат да научат как работят европейските институции и да разберат как би изглеждал изпитът, на който ще се явяват.

Няма ограничения за броя на гражданите на отделните страни, които биха могли да работят в европейските институции, обяви Меглена Кунева (на снимката). Тя уточни, че в момента тече преходен период за страната, през който точно определен брой българи могат да бъдат назначени. След изтичането на този период няма пречка най-много от работещите в европейските институции да са българи, ако покажат, че са най-способни, добави еврокомисарят.

Кунева изтъкна, че е необходима държавна политика и непрекъсната информационна връзка с младите хора, които работят извън пределите на страната.

В момента има 181 българи, които работят в Брюксел. За тях е много важно да имат постоянен информационен контакт със страната ни. Тя постави въпроса за бъдещето на тези хора, които един ден ще се върнат у нас. "Какво прави администрацията, за да не се окаже, че заради липсата на проведени у нас реформи младите специалисти биват принудени да работят някъде другаде", попита тя.

Българската администрация трябва да се реформира чрез опита на европейската. Не го ли направим сега, ще изостанем с десетилетия от администрациите на страните-членки в ЕС, категорична е Кунева.

Еврокомисарят призова присъстващите студенти да опитат всички възможности, които им се предлагат. Според нея добра възможност е например програмата "Еразмус" за студентска мобилност. Младите хора трябва да опитат, да видят как протичат конкурсите извън границите на страната.

Кунева сподели, че всеки един млад човек трябва да се докосне и да вникне във философията на конкурсите. Защото, където и да отиде човек, навсякъде трябва да мине през конкурс.

Тя сподели, че в нейния сайт в ЕК има секция за въпроси и отговори, за която отговарят двама души, готови винаги да дадат компетентен отговор на зададените им въпроси за функционирането на ЕС.