*Информацията е актуализирана към 18:50 часа

17+9 или 27-1

17-те страни от еврозоната и повечето останали държави от Европейския съюз, сред които България, постигнаха споразумение за справяне с кризата с еврото. На съвет в Брюксел лидерите от Европейския съюз, с изключение на Великобритания, се договориха за създаването на междудържавен пакт, който да въвежда строга финансова дисциплина и наказания за страните, които я нарушават.

Българското правителство подкрепя предложения от Франция и Германия документ, но ще го консултира с парламента. Споразумението, което е очаквано с нетърпение от финансистите, ще бъде сключено между отделните държави, а няма да бъде единен европейски договор. 

Решението дойде след безсънна нощ на европейските лидери и беше обявено от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Страната ни подкрепя съюза за бюджетна стабилност

"Естествено е, че тези, които дават парите, поръчват музиката. Така че тези, които вадят огромни пари от своите бюджети в размери на стотици милиарди евро, е нормално да имат и повече претенции. Но пък от друга страна, тъй като по договор ние сме равни в ЕС, е хубаво да знаем какво се случва там, защото някои негативни тенденции след това биха могли да се прехвърлят и у нас. Знаете, че икономиките ни са скачени", коментира премиерът Бойко Борисов.

София ще вземе решение за влизане в новия пакт след консултации в парламента. Това трябва да стане преди март, когато съюзът се учредява.

"Държавните и правителствени ръководители на България, Чехия, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция посочиха възможността да участват в този процес, след като се консултират с парламентите си, когато се налага", се посочва в декларацията от заседанието на Европейския съвет.

Данъчен и бюджетен пакт

По-рано през деня стана ясно, че страните членки на еврозоната са постигнали споразумение за данъчен и бюджетен пакт за справяне с дълговата криза. Предложението на Германия и Франция да привлече всичките 27 европейски държави към приемане на промени в договорите за Европейския съюз срещна съпротивата на Великобритания, предаде BBC. Премиерът на страната Дейвид Камерън настоя Великобритания да не бъде включвана  в някои финансови регулации. Камерън подчерта, че няма да подпише подобно споразумение, тъй като то не е в интерес на неговата страна.

По време на преговорите, продължили над 10 часа, лидерите от еврозоната постигнаха споразумение да работят върху нови бюджетни правила, които да включват  автоматични санкции за страните, нарушили фискалната дисциплина. Предвижда се държавите-участички да депозират бюджетите си за одобрение в ЕК.

Херман ван Ромпой не спомена срок, в който новото споразумение трябва да бъде подписано, но изрази надежда, че заложените в него принципи трябва да влязат и в Лисабонския договор.

Мерките

Една от водещите мерки, договорени като част от новото споразумение, предвижда националните бюджети в еврозоната да са по принцип балансирани. Посочено е, че този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП. В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.

Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3% от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство (т.нар. златно правило).

Предлага се и да се комбинират ресурсите на сегашния и бъдещия спасителен фонд на ЕС през 2012-2013 г., за да се помогне за укрепването на еврото. Предлага се Европейският стабилизационен механизъм (EFSF/ESM) от 500 млрд. евро да се въведе година по-рано - през юли 2012 г. 

Същевременно сегашният Европейски фонд за финансова стабилност, който има още 250 млрд. евро на свое разположение, ще  продължи да функционира както е планирано, до средата на 2013 г. 

В документа се предлага решенията за отпускане на средства по ESM да се вземат с мнозинство от 85% вместо единодушно. Друго предложение е ESM да може да отпуска кредити директно на банки, без да минава през национални правителства.

Освен това в срок от 10 дни ще бъдат обмислени и потвърдени поправки, които позволяват отпускането на допълнителни 200 млрд. евро от ЕЦБ за МВФ, които да се върнат като помощ за страните от еврозоната.

ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите за стабилност на Съюза, както предлагаше Германия. Дотук единствено Гърция се възползва от тази опция.

Междуправителствено споразумение

Промени в самия Лисабонския договор засега не се предвиждат. Идеята на Херман ван Ромпой реформата да стане с протокол към договора също не събра достатъчно привърженици, информира БНР. Правната форма на новата договореност ще е междуправителствено споразумение.

Споразумението за промяна на Лисабонския договор между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.

Германия първоначално настояваше засилването на бюджетната дисциплина в еврозоната да се заложи в изменен Договор на ЕС. Франция се съгласи да обсъди този вариант въпреки трудността му, защото за изменения в Договора на ЕС е нужно единодушното одобрение на 27-те страни от ЕС, включително десетте страни извън еврозоната, сред които е Великобритания. Лондон обаче заплаши да наложи вето на тази идея и иска редица отстъпки в замяна на съгласието си. Основната желана отстъпка е Лондон да може да блокира законови актове на ЕС за европейския финансов надзор, ако прецени, че националният му интерес е заплашен. Това искане е смятано за недопустимо от редица други страни и от Европейската комисия. То би било равносилно да се изключи Лондонското сити, което е най-големият европейски финансов пазар, от част от европейския финансов надзор.

Мненията на лидерите

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги определи като много добър резултат за еврозоната взетите до момента решения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. "Това е много добър резултат за еврозоната. Това е основа за бюджетен пакт с повече дисциплина в икономическите политики на страните членки", каза Драги.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че срещата на върха на ЕС е постигнала "добър резултат", който ще позволи да бъде върнато доверието в еврото, предаде Франс прес, цитирана от БТА. "След продължителни преговори ние постигнахме добър резултат", добави тя.

"Ние ще създадем бюджетен съюз за еврото, който ще бъде същевременно съюз на стабилността", посочи Меркел. "Винаги съм казвала, че 17-те държави от еврозоната трябва да си възвърнат доверието и смятам, че с днешните решения това може и ще бъде постигнато", добави германският канцлер.

Изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард приветства споразумението с думите, че това е една наистина "добра стъпка в правилната посока".

Използвана е информация на БНТ, БТА, БНР и iNews.bg