Около 29% от семействата са ограничили битовите си разходи и тези за храна. Това посочи постоянният представител на Световната банка в България Маркус Репник, който представи изследване за благосъстоянието на домакинствата по време на рецесията през 2010 година и в периода на възстановяване.

Близо 1/3 от домакинствата в България са засегнати от сътресенията на икономическата криза. 23% се определят като бедни. Между 5 и 10% от домакинствата са намалили разходите си за здравеопазване и образование. Домакинствата с по-голям риск от бедност са  тези, в които главата на семейството е безработен или неактивен, няма или е с начално образование. Сред рисковите домакинства спадат още самотните майки, многодетните семейства, ромските и турски малцинства.

Домакинствата в България активно се опитаха да смекчат ударите на кризата като започнаха да работят повече и да си осигуряват допълнително работа, изтъкна Репник. 

Продължителността на негативното въздействие на кризата върху домакинствата е по-кратко, отколкото трае самата криза, посочи Георги Стойчев, председател на института "Отворено общество".

Увеличаването на социалните помощи запази жизнения стандарт на българските семейства. Въпреки това се наблюдава увеличение на бедността и неравенството главно в градовете и сред малцинствата, каза Емил Тешлюк, старши икономист в Световната банка и автор на доклада, направен в следствие на изследването.

Въпреки кризата, България е една от страните, в които социалните плащания се запазиха и дори се увеличиха, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова. По думите ѝ целта на държавата до 2020 година е бедните в страната да намалеят с 260 хиляди души. Тя припомни, че през миналата година е започнала Националната стратегия за намаляване на бедността и през юни 2012 година се очаква тя да бъде финализирана и приета от Министерския съвет.