300 души в страната са станали жертви на трафик на хора през миналата година, сочат данните на прокуратурата. Това съобщи Димитър Панайотов от звеното за борба с организираната престъпност във Варна по време на форум относно националната и местната политика по превенция на трафика на хора и закрила на жертвите, съобщава БГНЕС.

На форума, организиран от община Варна, на който присъства и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, стана ясно, че 300 са хората, които сами са се идентифицирали като жертви на трафик. В същото време, само във Варна, полицията работи с още около 250-300 жени, на които се обяснява как могат да получат закрила, обясни Панайотов. По негови данни при уличната проституция във Варна, има малки групи от един-двама сводници и няколко охранители, които държат до 10 момичета. Те пък от своя страна се отчитат на по-големи организирани групи. В началото на лятото се очаква и увеличаване на броя на проституиращите момичета в морския град заради курортите.

Относно трафика на хора с цел сексуална експолатация в чужбина, Панайотов коментира, че има и определени родове, които се занимават с това. В процес на разследване са родените бебета и изнесени в Европа. Жените, склонни да продадат детето си, са вече с няколко деца и нисък социален статус. Те получават до 6000 евро, като посредниците взимат в пъти повече, коментира Панайотов.

По данни на ООН, 4 млн. души годишно стават жертви на трафик на хора. От тази дейност се печелят около 3 милиарда долара, каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Той определи трафика като съвременна форма на робство, на която трябва да се противодейства. Вътрешният министър допълни, че според Европол, България се води износител на тази дейност.

Зам.-кметът на Варна Христо Бозов отчете, че в морския град има кризисен център, както и приют за жертвите на трафик. Той разаказа и схемата, по която институциите помагат. 27-годишна жена с 5-годишно дете, например, след уговорка със свой познат, заминава за да проституира в Германия, подтикната от безпаричието. Впоследствие обаче, сводникът под въздейстието на алкохол и наркотици, я пребива неколкократно. Тя успява да се върне в България, след което започва работата на институциите. Жената се настанява временно в кризисния център, където има месец, за да обмисли ситуацията, дава й се психологическа и социална подкрепа. Следва връщане в семейството. Образувано е досъдебно производство, жената дава показания вследствие на което е разкрита и престъпна група от 10 души.