Минималните социални осигуровки не вършат работата, за която са били въведени през 2003 г. - намаляване на заетите в “сивата" икономика и увеличаване на приходите в държавната осигурителна система. Това беше отчетено по време на представеното днес изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) на тема: “Ефекти от новите осигурителни прагове”.

В тази връзка икономистът от ИПИ Адриана Младенова обясни, че хората приемат минималните прагове като знак за сумата, с която могат да измамят държавата. Тя добави, че повишаването на налозите ще остави много нископлатени хора без работа и ще принуди други да започнат работа по-рано и да оставят ученето, за да могат да се издържат.

По време на днешното събитие стана ясно, че ако минималните осигурителни прагове се увеличат средно с 26.6% годишно за следващите 10 години, това ще доведе до нетни загуби в българската икономика в размер на 4.65 млрд. лв. Бизнесът ще загуби 5.62 млрд. лв., загубите за гражданите ще са в размер на 474 млн. лв.. Единствено държавата би спечелила, тъй като приходите в бюджета ще се увеличат с 1.44 млрд. лв. Само за първата година – 2009 г., загубите ще възлизат на 545 млн. лв. (което е равно на 0.8% от прогнозното БВП).

Минимималните заплати трябва да бъдат заменени с 10% здравна вноска, която да правят работещите. Вноската трябва да бъде правена в частен осигурителен фонд. Това предложи старши-икономистът от Институт “Отворено общество” Георги Ангелов. Той допълни, че трябва да бъде извършено плавно преминаване към частно осигуряване, тъй като в момента лекарите работят за Националната здравноосигурителна каса и се “изкушават” да искат допълнителни нерегламентирани плащания от пациентите.