Дефицитът в бюджета в края на годината ще бъде 4% на касова основа по консолидираната фискална програма. Допустимия размер на държавния дълг към края на годината ще е до 22,5 млрд. лева. Това е записано в предложението на служебното правителство за актуализация на бюджета на страната, което бе внесено в деловодството на парламента. Ако предложението бъде прието то дефицита в страната ще достигне 28,4% от прогнозния на БВП.

Служебният кабинет е внесъл и предложението за увеличаване на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса със 100 млн. лева. Касата искаше тези средства още през юли, но при тогавашната актуализация на бюджета й бяха отпуснати 225 млн. лева. Сега НЗОК планира да даде най-много средства за болничната помощ – 50 млн. лева.
От министерствата пък най-много средства ще бъдат отпуснати на МВР, които ще получат 125,7 млн. лева. Социалното министерство пък ще получи допълнителни 50 млн. лева. За покриване на разходите по оперативните програми правителството смята да осигури допълнителни 77 млн. лева.

Необходимостта от промяна в държавния бюджет е мотивирана с неизпълнение на приходите и по-оптимистичните прогнози за приходната част на хазната. В момента се очертава с над 1 млрд. лева по-малък приход от НАП и агенция „Митници“, спрямо предвиденото в сегашния бюджет.

За да бъде създаден надежден буфер за ликвидна подкрепа служебното правителство предлага на депутатите да одобрят тегленето на заем в размер на 4,5 млрд. лева до края на годината.

В предвидения нов дълг е включена възможност за дългово финансиране за предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лева.. Другият вариант е в рамките на същия лимит да бъде взет нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Заемът за фонда може да бъде до 700 млн. лева.

Служебното правителство е дало и алтернативна възможност - за издаване на държавни гаранции до 2 млрд. лева. в полза на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Ако бъде запазена прогнозата за 4% дефицит на касова основа, то хазната в края на годината ще бъде на минус с 3,152 млрд. лева. В същото време Европа ще открие процедура срещу страната ни заради неспазване на бюджетната дисциплина.

Новите прогнози на кабинета Близнашки планират икономически ръст от 1,5% за 2014 г. Според последните данни на финансовото министерство през тази година страната ще има дефлация от 1,1 на сто.
За бюджета на държавата са възможни и допълнителни рискове заради спрените европейски програми, обясняват в мотивите си от служебния кабинет. Оттам обаче не са обяснили какви средства може да са необходими за покриването на тези липси.