Първата сесия на 49-ия парламент започна на 12 април и се върши на 31 юли, когато депутатите излязоха в едномесечна ваканция. За този период те са провели 47 пленарни заседания, 4 от които - извънредни, сочи официалната справка на Народното събрание.

В деловодството са внесени 146 проектозакона, 180 проекторешения и 6 проекти за обръщения и декларации.

Проучване на Националния център за парламентарни изследвания показва друг аспект на законодателната дейност. Депутатите са се занимавали основно с поправки или изменения на вече съществуващи закони. Едва 7% са изцяло новите проекти. Освен това 1/3 от предложенията са дошли от Министерски съвет.

Най-активната парламентарна група е била тази на ПП-ДБ, които са внесли 1/4 от разглежданите текстове. След тях групите се подреждат така: ГЕРБ-СДС, “Възраждане”. БСП, ДПС и ИТН.

Основната причина за внасяне на предложения е неефективност на съществуващото законодателство. Следва прилагане на европейските норми и изменения, налагащи се заради поети ангажименти, по ПВУ.

За законодателната си интервенция вносителите не се позовават на изследвания и научна експертиза в близо 83% от случаите. В 98% от приетите предложения не се предвижда периодично отчитане на изразходените средства спрямо постигнатите резултати, а за повече от половината законопроекти не са определени срокове, в които да се постигнат заложените цели. Само по 1 от всеки 10 приети закони е имало обществено обсъждане или публични консултации.

От резултатите е видно още, че приоритет за народните представители е била правосъдната реформа - 1/3 или 34.4% от всички изменения са в тази сфера. С по9% процента назад със секторите, “Земеделие"и “Вътрешни работи”. В дъното на тази класация са ключови сфери като здравеопазване, социална и регионална политика.

Националният център за парламентарни изследвания извършва проучвания по заявка на самото Народно събрание.