60 процента от бизнеса у нас изпитва трудности заради липса на работна ръка. За да посрещат спокойно и качествено гостите си, по Черноморието трябваше да се влеят близо 53 хиляди сезонни работници. Това налага внос на работници от Бангладеш, Индия и дори Турция и то за професии, за които на запад са наети българи.
Сезонът вече е в разгара си, а тук все още не са успели да окомплектоват персонала си. Ключов за работата на един хотел. И липсата му, вещае провал.
"Продължаваме да търсим хора. Анулираме резервации, намаляваме броя на стаите, които се продават. Намаляваме броя на хората, ограничаваме по някакъв начин броят на туристите, за да може да се справяме с наличния персонал.", казва пред БНТ Станислав Димитров - хотелиер от Кранево.
Не е трудно да се предвиди тази криза, минали са през нея и миналото лято. Затова сега хотелиерът е взел мерки от рано.
"Тази година прибегнахме до малко по екзотични дестинации, като аз примерно дадох заявка за работна ръка от Бангладеш и Непал. Заявките ги подадохме април, веднага ни намериха хора, изпратиха ни сивита, направихме си отсявка, избрахме си хората, подготвихме документите и май месец, в началото на май, всичко беше готово и ги подадохме за издаване на визи, като към днешна дата от 8 човека при нас е пристигнал един, а на останалите не са започнали да им правят визите.", допълва той.
Хотелиерът се е обърнал съм съвсем легални компании за набиране на персонал, с много опит и добре смазани процедури. Но оказва се засечката е извън тях. Мудността на нашата администрация поставя под риск неговия бизнес. И далеч не е единствен.
"Чакахме около 10 месеца. Първите да дойдат, след това като пристигнаха първите 4 човека, решихме, че ние трябва да вземем бързо решение, като видяхме, че 10 месеца отнема процедурата – веднага се задействахме нали за още 5 човека. Те дойдоха след 11 месеца. Всичко това се оказа от неспазване на сроковете за институциите, от които зависи пристигането на тези хора.", обяснява Нейчо Тонев – абонаментно почистване на бизнес сгради.
Въпреки големите трудности, той няма особен голям избор. Текучеството на персонала му е голямо, оказва се почти невъзможно да намери работници. Но ако иска да разшири бизнеса си, трябва да се зареди с търпение.
"Постоянно пускахме обяви търсихме, и така стигнахме до решението, че трябва да назначим хора от трети страни и така го направихме преди година и половина. От миналата година работят вече 8 души. Очакваме още една служителка да се присъедини де факто от 9 човека ще имаме до края на месеца.", допълва Тонев.
Липсата на работна ръка отдавна задъхва вашата икономика, не й позволява да се разрасне или е повод интересите за нови бизнес начинания да увехнат без време.
Според д-р Васил Тодоров - зам. председател на БТПП темата с необходимостта и недостига на работна сила измести проблемите, свързани с ковида, като основен проблем за бизнеса. Има сериозен недостиг на кадри. - Съизмерим ли е с безработицата? - Това, което е регистрирано като безработица е някъде около 160 000 човека, но по данни на Агенцията по заетостта за следващ период от 3 до 5 години нуждите на работодателя на работодателите надвишават 260 000 човека, смята той. И допълва, че в световен план има едно движение на работна сила от изток на запад. Говорим за Азия към Източна и западна Европа, От източна Европа към Запазна Европа, дори западна Европа също отива към американския континент.
По думите му всеки един работодател първо прави опит да наеме българи или ако не може да наеме да се опита част от персонала си да го преквалифицира или ако не може да го преквалифицира, не може да наеме работна ръка да автоматизира." Но автоматизирането не винаги е възможно, пък и е твърде голяма инвестиция. Така че вносът на работници, си остава единствена опция за много. Да се попълни дефицита, а не да измести българите.
Така, че вносът на работници от трети страни започва да се разраства. За миналата година от Агенция по заетостта най-много са издавали разрешение за работа на работници от Турция, Узбекистан, Киргизстан, Непал и Индия.
"Стана така, че нашите сезонни работници в селското стопанство отиват да работят в Гърция или други съседни държави, а пък ние трябва да търсим от трети страни държави, нали извън Европейския съюз.", посочва Валентина Александрова – фирма за подбор на кадри.
"В Германия един много добър пример, повечето мръсни професии като шлосер, фитър, заварчик - те се изпълняват от поляци, украинци, българи, румънци, дори индийци. Затова е съвсем нормално и ние да използваме такива работници от чужбина за тези позиции тука, когато нямаме българи.", дава за пример Слави Славов – фирма за подбор на кадри от чужбина.
Всъщност всеки работодател първо трябва да докаже че е положил усилие да наеме работна ръка от нашия пазар на труда. Което няма как да се скрие впрочем, тъй като разрешенията за работа се издават от самата агенция по заетостта. По този път минава и един от пловдивските частни превозвачи, които очакват шофьори от Индия.
Димитър Чолаков – управител на транспортна фирма, Пловдив: "Ние правим всичко възможно да търсим на едно място български работници, но когато имаме нужда от още работници, нали прибягваме до тези варианти. - Няма от къде да намерите - защо? - Ами няма защо, тъй като вече професионалните училища не подготвят водачи с категория С, а първо те трябва да имат категория С. Трябва да имат стаж и след това да преминат към обучението на категория Д, която е необходима за автобусните шофьори."
Решението да наеме шофьори от Индия за превозвача е наистина крайно и пълно с неизвестни. При това те не са по-евтиният вариант. Законодателството ги задължава да дават нормалните за България заплати.
Според Валентина Александрова вносните работници излизат малко по-скъпи, тъй като се плаща за цялата процедура, разрешителни, визи, които обикновено работодателят плаща за самолетни билети за двете посоки, а понякога тези разходи се разделят между работника или агенцията. Работодателят има и допълнителни разходи. Обикновено от него се очаква да им осигури жилище.
По думите й това са хора, които не са емигранти, които бягат и търсят просто по-лесен и по-хубав живот. Това са хора, обикновено семейни, които идват тук, за да работят. Те са готови да работят по 10 часа на ден, по 6 дена в седмицата. Те са много мотивирани и искат да работят. Знаят, че те хранят своите семейства там в техните държави. И това се отразява между другото, добре и на българските работници... Тъй като се създава една естествена конкуренция, конкуренцията винаги води към подобрение и развитие, смята тя.
Нейчо Тонев: "Като изисквания имат минимални изисквания спрямо нашите стандарти. Това което сме свикнали да очакваме от българските служители – все по-минимални изисквания като служители са, мога да кажа – мечтаните служители, защото отсъствията им са минимизирани."
От бизнеса настояват за мерки, които да облекчат вноса на работна ръка. Д-р Васил Тодоров - зам. председател на БТПП: "Това, което предложихме, за да не бъде свързано с някакви тежки административни процедури, което вече съществува държавната администрация и което вече и ковид кризата наложи като като норма навсякъде в нашия обществен живот - възможността тези интервюта да се провеждат онлайн, тоест не е необходимо да бъдат физически. Това вече и с техника и със софтуер е изцяло постижимо. Ако в съответната консулска служба на място няма капацитет или голям интерес няма капацитет това нещо да се реализира, спокойно може да се използва капацитет тук, в България или в други консулски служби, където няма такава натовареност."
