630,726 млн. евро за инвестиции в селска инфраструктура и подобряване на живота на хората са предвидени в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Средствата ще се отпускат по Мярка 7 на програмата „Основни услуги за населението и обновяване на селата в селските райони“. 85% от сумата ще бъде предоставена от земеделските фондове на ЕС по общински проекти за цялостно облагородяване на селата, а останалите 15% ще са местно и национално финансиране.
Ще се превърнат ли с помощта на европарите селата ни в по-привлекателно място за живеене от сегашните западнали места след близо 60-годишен миграционен процес към градовете? Това ще стане ясно, когато влезе в действие новата програма за подпомагане на земеделието и селските райони, публикувана за обществено допитване на сайта на ПРСР. До края на юни тя трябва да бъде изпратена за одобрение от Европейската комисия, за да стартират финансовите мерки още от 2014 г.
Финансирането по един селски проект за различните дейности може да достига максимум до 3 или 5 млн. евро в зависимост от целта на инвестицията. На този етап не може да се каже кога мярката ще бъде отворена за кандидатстване, дали ще е от тази или от следващата година, каза за Econ.bg директорът на Управляващия орган по ПРСР в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) Светлана Александрова. Тя обясни, че финансирането от ЕС за селските общини ще е същото и през новия програмен период, но с тази разлика, че пари ще се отпускат при оценка за изпълнение на предварително зададените целии повече изисквания към кандидатите.
Изисквания към бенефициентите и проектите
От Мярка 7 в ПРСР ще могат да се възползват селата в 231 по-малки общини у нас, с изключение на територията на строителните граници на градовете. Това са т.нар „бели петна“, които останаха без финансиране в предишния програмен период, но влизат в обхвата на Оперативна програма „Региони в растеж“, обясни зам.-министърът на земеделието Явор Гечев.
Бенефициенти по тази мярка могат да са: общини с до 30 000 души население; юридически лица с нестопанска цел – фондации и обществени организации; читалищата; общинските предприятия и общински търговски дружества. Те ще могат да кандидатстват за финансиране, ако не са били подпомагани от ЕС за същата дейност през последните 3 години, става ясно от проекта.
Инвестиционните проекти в селата трябва да отговарят на много задължителни условия, за да бъдат одобрени за финансиране. Трябва да се изпълняват на територията на селската община и да отговарят на дефиницията за малка инфраструктура. Предварително трябва да са заложени в плана за развитие на съответната община, а ако няма такъв, да са част от стратегията за местно развитие. Да докажат, че реализирането на дейността няма да доведе до замърсяване на околната среда и да отговарят на изискванията по Натура 2000 и плановете за тяхното управление по Закона за защитените територии и Закона за биоразнообразието. Да се докаже, че проектът ще има траен публичен ефект за развитието на съответната община и че ще се ползва по предназначение.
В зависимост от броя на населението в селската община, делът на младите хора трябва да е мужду 10 и 30% от жителите. Проектът трябва да създава трайна трудова заетост с определен брой работни места за различните дейности.
Всички одобрени кандидати - общини, читалища и фондации, ще могат да получат 100% финансиране, ако докажат, че не генерират собствени приходи. Останалите ще трябва да набавят своята част от съфинансирането между 15 и 25%.
Бенефициентите по Мярка 7 нямат право да кандидатстват по други мерки в селската програма, предупреждават от земеделското министерство. През новия програмен период ще се извършват засилени проверки за двойно подпомагане на проекти, засягащи една и съща местна инвестиция. Причината е, че има известно припокриване с мерките „Инвестиции в материалните активи“, „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, „Сътрудничество“ и LEADER.
Същото се отнася и за Оперативна програма „Региони в растеж“, която има сходни мерки за подпомагане на общините. Бенефициенти по Мярка 7 не се допускат до ОП „Околна среда“ за инвестиции във ВиК системи, по ОП „Транспорт“ - за финансиране на пътната мрежа, до ОП „Развитие на човешките ресурси“ - за изграждане на социална инфраструктура, до ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ - за обекти от образователната инфраструктура.
Възможно ли е да се спре миграцията от селата
Проблемите в селата са много, но най-сериозният е обезлюдяването, заяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков. Хората бягат в градовете и в чужбина, за да търсят възможности за реализация и качествен живот, бягат от мизерията и неуредиците. Новата ПРСР дава надежди, че ако толкова пари се усвояват по предназначение, миграционният процес ще претърпи обрат.
Целта е с помощта на евросубсидиите по различните земеделски мерки да се създаде трайна трудова заетост в малките населени места, а със средствата по Мярка 7 те да бъдат облагородени и да задържат повече млади хора. За да стане това обаче, освен работа и прилични доходи, хората на село се нуждаят от подновяване на инфраструктурата и обществените услуги, комунални, образователни и здравни, от достъп до интернет, спорт, забавления и култура.
По данни на Националния статистически институт от последното преброяване през 2011 г. селското население наброява около 2,7 милиона души. Сравнено с предишното преброяване от 2001 г. за десет години хората по селата са намалели с 471 259 души. Това според експерти се дължи на отрицателния естествен прираст в страната от минус 8,9% за 2012 г. и на продължаващата вътрешна миграция и емиграцията заради невъзможността за оцеляване в селата.
Неблагоприятен е и фактът, че населението в селата застарява. 21,4% от жителите са над 65 години и делът им се увеличава. Високото ниво на дългосрочна безработица – три пъти по-високо от градовете, е другият голям проблем, особено при младите от 15 до 29 години, където е над 30%.
Влошена е и образователната структура на населението – хората с висше и полувисше образование са едва 9,4% при 39% за страната, с основно са 32,1%, с начално са 11,7%, с незавършено начално са 5,7%, а 1,8% от селското население не е ходило на училище. Това формира дял от 51,3% неграмотност в селата, което силно затруднява достъпа на тази основна част от населението до пазара на труда.
Обезлюдяването и социално-икономически характеристики на селските райони се отразява пряко на състоянието на инфраструктурата и на качеството на предлаганите услуги за населението, гласи анализът на министерството на земеделието и храните (МЗХ). Поради малкото жители и липсата на млади хора, в селските райони има недостиг на инвестиции за поддържане на инфраструктурата. Това води до влошаване на качеството на живот и застрашава способността на тези райони да задържат населението и да привличат инвестиции, което ги поставя в социално-икономически упадък, са изводите на експертите.
Въпреки, че сателитите покриват цялата територия на ЕС, разходите за изграждане на широколентова инфраструктура в белите и сиви зони на страната са високи поради по-малката гъстота на населението предимно в планинските райони и нарушената му демографска структура. По тази причина в тези райони операторите не правят инвестиции. 56,2% от хората в в Северозападна България никога не са използвали интернет и 32,7% от населението на Югозападна България. А неизползването на електронни комплексни услуги допълнително забавя икономическото развитие на тези региони, тъй като затрудняват каквито и да било бизнес намерения.
